Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.

Вече нямам стремеж да вървя.
Неуверено спирам да крача.
Не защото съм стар те мълвя,
но без тебе оставам сираче.

Утре знам, дъждове ще валят
и порои пръстта ще отмиват.
От подземни реки се боя.
Обещай ми, че пак ще ни има.

Черен мак сред душата кълни
и кръвта ми под него попива.
Аз възкръсвах от толкоз слани
и от есени тъжно-ръждиви.

Любовта ни - далечният бряг,
ще сънувам сред глухи полета.
Обкръжаван от хищния сняг.
Обещай ми, че пак ще си цвете!