Постинг
12.09 12:38 -
БЕЗСМЪРТНИЧЕ
Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто на ухо ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга
в една самотна ваза те положих.
Бях мислеща тръстика на Паскал
у теб единствено намерила опора.
И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината.
Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката.
Родил се от смъртта, но без недъг
отвеждащ всеки смъртен под земята.
закътано сред другите цветя.
Нечуто на ухо ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга
в една самотна ваза те положих.
Бях мислеща тръстика на Паскал
у теб единствено намерила опора.
И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината.
Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката.
Родил се от смъртта, но без недъг
отвеждащ всеки смъртен под земята.
Дори запазило цвят и горда стойка , просъхналото стебълце жадува влага, да върне своята пластичност за новото премоделиране и гъвкавостта си с ветровете спореща. Без този спор разпада се на люспици, отдадени на вятърните пориви, отнесли го от гордостта на вазата. И не тъгува за загубената цялост, защото все някъде вода небесно жива ще отпие и прилепи към плодородна почва, готова за възкръсващото чудо, което смъртният измъква от пръстта в небето му достойно да пресели.
цитирайпрекрасно е. Великолепни метафорични мъдрости в тъгата. Така го усещам аз.
цитирайemelika написа:
Безсмъртниче от суха ваза
Дори запазило цвят и горда стойка , просъхналото стебълце жадува влага, да върне своята пластичност за новото премоделиране и гъвкавостта си с ветровете спореща. Без този спор разпада се на люспици, отдадени на вятърните пориви, отнесли го от гордостта на вазата. И не тъгува за загубената цялост, защото все някъде вода небесно жива ще отпие и прилепи към плодородна почва, готова за възкръсващото чудо, което смъртният измъква от пръстта в небето му достойно да пресели.
Дори запазило цвят и горда стойка , просъхналото стебълце жадува влага, да върне своята пластичност за новото премоделиране и гъвкавостта си с ветровете спореща. Без този спор разпада се на люспици, отдадени на вятърните пориви, отнесли го от гордостта на вазата. И не тъгува за загубената цялост, защото все някъде вода небесно жива ще отпие и прилепи към плодородна почва, готова за възкръсващото чудо, което смъртният измъква от пръстта в небето му достойно да пресели.
rosiela написа:
Младене,
прекрасно е. Великолепни метафорични мъдрости в тъгата. Така го усещам аз.
прекрасно е. Великолепни метафорични мъдрости в тъгата. Така го усещам аз.
Безсмъртниче, родено от пръстта на мъртвите, отвежда живите
Там, за да се преродят като него.
Каква светла мъдрост има в това прозрение!
Поздравления, Мисана!
цитирайТам, за да се преродят като него.
Каква светла мъдрост има в това прозрение!
Поздравления, Мисана!
zemja написа:
Като легенда е!
Безсмъртниче, родено от пръстта на мъртвите, отвежда живите
Там, за да се преродят като него.
Каква светла мъдрост има в това прозрение!
Поздравления, Мисана!
Безсмъртниче, родено от пръстта на мъртвите, отвежда живите
Там, за да се преродят като него.
Каква светла мъдрост има в това прозрение!
Поздравления, Мисана!
Търсене
