Минава тази нощ безсънна
и в сенките единствено оставам.
Срещу прозореца мъждив осъмнал,
на изгрева ръждив от страх приставам.  

Защото кой съм аз? Кому съм нужен?
Нехае този самовлюбен свят за мен.
Поникнал с гърбавия плевел, съм учуден,
че в гъбата-отровница съм прероден.  

Животът бавно се превръща в огледало,
да спре нагона в атома студен.
И бледа същност, въплътена в тяло,
да съзерцава образ с време упоен.  

Със сиви облаци мечтите храня,
понякога с най-гъстите мъгли.
За тях - мечтите, е трагично рано,
а сбъднат ли се - повече боли.  

Къде е Бог - отляво ли, отдясно?
В сърцето ли е, или вън от нас?
Почувствам ли го, нищо не е ясно
и профили оказват се анфас.  

Над мен е пещерата на небето.
Протяга тя невидимо въже.
За бесене или за стълба на поета
към космоса по вертикал от скреж...

я кажИ сега, даде ли 5 -6 Гласа...за
Боко Тикво-ко.твоййту ГУру м?

Не е твоя работа за кого съм гласувал. А какво и как пиша също не е твоя работа.
Ти си жена /ако въобще си жена/ с ограничен умствен багаж и е ясно, че такава ще си останеш. Чао до не скиф!

Едно особено преживяване на лирическия: безсънна нощ, въпроси за неговата същност, въпроси за Бога, за мечтите закъснели, които дори да се сбъднат, носят само болка...
В такова състояние слабоволевият може да избере въжето за бесене, а поетът ще се издигне по него към космоса.
Идеята на стиха е в този изключително образен финал.

Коментарът ти е много точен. Всеки човек е разпъван на кръст от съдбовни въпроси и в търсенето та техните отговори или се извисява до космоса или увисва на въжето, символично казано. Но това една проста санитарка, която цял живот е бърсала дупета, не може да го разбере. Защото за нея животът е само едно дупе и нищо повече. Поне да щадеше себе си и да си пиеше редовно хапчетата.

Да имаш много щастлива седмица, Земя!

Подобни санитарки не заслужават внимание...
Добра да е седмицата и за твоето семейство!

По-далече от санитарките. Миришат много лошо на болница и вмирисани памперси.

Със сиви облаци мечтите храня,
понякога с най-гъстите мъгли.
За тях - мечтите, е трагично рано,
а сбъднат ли се - повече боли.