Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2023 09:08 - Близо до лудостта
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1135 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пред залеза съм просякът дошъл

с отворената длан, за да приеме

последен лъч в живота зъл,

към космоса по него да поеме.

 

Усещам леден дъх от световете,

безбройните, надвесени над мен...

невидимите чужди звездолети

в спринцовки взели моя земен ген.

 

Далече ли съм, близо ли, не знам

до крайната и най-незнайна гара.

Душата е неземният гердан -

след времето изтекло той догаря.

 

И нямам близки в този сетен миг,

забравил съм и името си даже,

любимата и тъжния й лик...

Безликото превръща ме в прокажен.

 

Потръпвам в паяжина вплел

вързопчето със своите надежди.

И чувствам паяка от черния тунел

как атомите ми с очи разглежда.




Гласувай:
6



1. rosiela - Силно е. Финалът е връх. Мисля,че съм го чела.
25.03.2023 09:28
Душата е неземният гердан -

след времето изтекло той догаря.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
25.03.2023 10:28
rosiela написа:
Силно е. Финалът е връх. Мисля,че съм го чела.
Душата е неземният гердан -

след времето изтекло той догаря.


Този стих го писах снощи. Вероятно си чела някой приличащ на него.
цитирай
3. emelika - Животът ни по залезите се познава.
25.03.2023 11:11
Понякога вали, небето плаче за живот несмислен, буря го отнася или без залез си отива, потъващ бавно в оловната безличност…
Има залези прекрасни, с преливащи в лилавото злато или пък с цветове контрастни, цопнати без цел, но пък безумно щедро…
За твоя сам провиждаш – лъч ще те издърпа, ще те пази от страховете земни за ненужност. Дори недоразбран докрая, от твоя мисъл, дух или пък най-човешкото стенание е някой пил от споделената ти чаша и е погалил съпричастно духът ранен. И близки са не имената , а душите докоснати с необяснимост. Повярвай – такива имаш! Лъчите слънчеви достойните издърпват за пътищата нови...
цитирай
4. missana - Честито Благовещение, Емелика! Благодаря ти за чудесния коментар!
25.03.2023 19:30
emelika написа:
Животът ни по залезите се познава. Понякога вали, небето плаче за живот несмислен, буря го отнася или без залез си отива, потъващ бавно в оловната безличност…
Има залези прекрасни, с преливащи в лилавото злато или пък с цветове контрастни, цопнати без цел, но пък безумно щедро…
За твоя сам провиждаш – лъч ще те издърпа, ще те пази от страховете земни за ненужност. Дори недоразбран докрая, от твоя мисъл, дух или пък най-човешкото стенание е някой пил от споделената ти чаша и е погалил съпричастно духът ранен. И близки са не имената , а душите докоснати с необяснимост. Повярвай – такива имаш! Лъчите слънчеви достойните издърпват за пътищата нови...

цитирай
5. zemja - Залезът не е край...
25.03.2023 20:35
Възприемам този стих не като лична изповед, а като дълбок размисъл за човешкия живот и края му.
Както се казва в третия, куплет, след изживяното време, първо догаря Душата. Мъдро прозрение! Човек се освобождава от мечти, пориви, надежди..., събрани вече във
вързопче от паяжина.
И само един откраднат от залеза слънчев лъч може да те поведе към космоса.
Това е все пак надежда и добър изход. Но е възможен за борбената, непримирима личност.

Честито Благовещение, Мисана!
цитирай
6. missana - Благодаря ти за прекрасния коментар, Земя! Честито Благовещение и на теб!
25.03.2023 20:59
zemja написа:
Залезът не е край... Възприемам този стих не като лична изповед, а като дълбок размисъл за човешкия живот и края му.
Както се казва в третия, куплет, след изживяното време, първо догаря Душата. Мъдро прозрение! Човек се освобождава от мечти, пориви, надежди..., събрани вече във вързопче от паяжина.
И само един откраднат от залеза слънчев лъч може да те поведе към космоса.
Това е все пак надежда и добър изход. Но е възможен за борбената, непримирима личност.

Честито Благовещение, Мисана!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5041467
Постинги: 2886
Коментари: 18683
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031