Постинг
25.03.2023 09:08 -
Близо до лудостта
Пред залеза съм просякът дошъл
с отворената длан, за да приеме
последен лъч в живота зъл,
към космоса по него да поеме.
Усещам леден дъх от световете,
безбройните, надвесени над мен...
невидимите чужди звездолети
в спринцовки взели моя земен ген.
Далече ли съм, близо ли, не знам
до крайната и най-незнайна гара.
Душата е неземният гердан -
след времето изтекло той догаря.
И нямам близки в този сетен миг,
забравил съм и името си даже,
любимата и тъжния й лик...
Безликото превръща ме в прокажен.
Потръпвам в паяжина вплел
вързопчето със своите надежди.
И чувствам паяка от черния тунел
как атомите ми с очи разглежда.
Душата е неземният гердан -
след времето изтекло той догаря.
цитирайслед времето изтекло той догаря.
rosiela написа:
Силно е. Финалът е връх. Мисля,че съм го чела.
Душата е неземният гердан -
след времето изтекло той догаря.
Душата е неземният гердан -
след времето изтекло той догаря.
Този стих го писах снощи. Вероятно си чела някой приличащ на него.
Понякога вали, небето плаче за живот несмислен, буря го отнася или без залез си отива, потъващ бавно в оловната безличност…
Има залези прекрасни, с преливащи в лилавото злато или пък с цветове контрастни, цопнати без цел, но пък безумно щедро…
За твоя сам провиждаш – лъч ще те издърпа, ще те пази от страховете земни за ненужност. Дори недоразбран докрая, от твоя мисъл, дух или пък най-човешкото стенание е някой пил от споделената ти чаша и е погалил съпричастно духът ранен. И близки са не имената , а душите докоснати с необяснимост. Повярвай – такива имаш! Лъчите слънчеви достойните издърпват за пътищата нови...
цитирайИма залези прекрасни, с преливащи в лилавото злато или пък с цветове контрастни, цопнати без цел, но пък безумно щедро…
За твоя сам провиждаш – лъч ще те издърпа, ще те пази от страховете земни за ненужност. Дори недоразбран докрая, от твоя мисъл, дух или пък най-човешкото стенание е някой пил от споделената ти чаша и е погалил съпричастно духът ранен. И близки са не имената , а душите докоснати с необяснимост. Повярвай – такива имаш! Лъчите слънчеви достойните издърпват за пътищата нови...
emelika написа:
Животът ни по залезите се познава. Понякога вали, небето плаче за живот несмислен, буря го отнася или без залез си отива, потъващ бавно в оловната безличност…
Има залези прекрасни, с преливащи в лилавото злато или пък с цветове контрастни, цопнати без цел, но пък безумно щедро…
За твоя сам провиждаш – лъч ще те издърпа, ще те пази от страховете земни за ненужност. Дори недоразбран докрая, от твоя мисъл, дух или пък най-човешкото стенание е някой пил от споделената ти чаша и е погалил съпричастно духът ранен. И близки са не имената , а душите докоснати с необяснимост. Повярвай – такива имаш! Лъчите слънчеви достойните издърпват за пътищата нови...
Има залези прекрасни, с преливащи в лилавото злато или пък с цветове контрастни, цопнати без цел, но пък безумно щедро…
За твоя сам провиждаш – лъч ще те издърпа, ще те пази от страховете земни за ненужност. Дори недоразбран докрая, от твоя мисъл, дух или пък най-човешкото стенание е някой пил от споделената ти чаша и е погалил съпричастно духът ранен. И близки са не имената , а душите докоснати с необяснимост. Повярвай – такива имаш! Лъчите слънчеви достойните издърпват за пътищата нови...
Възприемам този стих не като лична изповед, а като дълбок размисъл за човешкия живот и края му.
Както се казва в третия, куплет, след изживяното време, първо догаря Душата. Мъдро прозрение! Човек се освобождава от мечти, пориви, надежди..., събрани вече във
вързопче от паяжина.
И само един откраднат от залеза слънчев лъч може да те поведе към космоса.
Това е все пак надежда и добър изход. Но е възможен за борбената, непримирима личност.
Честито Благовещение, Мисана!
цитирайКакто се казва в третия, куплет, след изживяното време, първо догаря Душата. Мъдро прозрение! Човек се освобождава от мечти, пориви, надежди..., събрани вече във
вързопче от паяжина.
И само един откраднат от залеза слънчев лъч може да те поведе към космоса.
Това е все пак надежда и добър изход. Но е възможен за борбената, непримирима личност.
Честито Благовещение, Мисана!
6.
missana -
Благодаря ти за прекрасния коментар, Земя! Честито Благовещение и на теб!
25.03.2023 20:59
25.03.2023 20:59
zemja написа:
Залезът не е край... Възприемам този стих не като лична изповед, а като дълбок размисъл за човешкия живот и края му.
Както се казва в третия, куплет, след изживяното време, първо догаря Душата. Мъдро прозрение! Човек се освобождава от мечти, пориви, надежди..., събрани вече във вързопче от паяжина.
И само един откраднат от залеза слънчев лъч може да те поведе към космоса.
Това е все пак надежда и добър изход. Но е възможен за борбената, непримирима личност.
Честито Благовещение, Мисана!
Както се казва в третия, куплет, след изживяното време, първо догаря Душата. Мъдро прозрение! Човек се освобождава от мечти, пориви, надежди..., събрани вече във вързопче от паяжина.
И само един откраднат от залеза слънчев лъч може да те поведе към космоса.
Това е все пак надежда и добър изход. Но е възможен за борбената, непримирима личност.
Честито Благовещение, Мисана!