Готов съм днес докрай да се разкая,

че цял живот останах без вина.

Заключеник на прежълтяла стая,

жадуваща за малко светлина.

Навярно никога не ще узная

щастлив ли щях да бъда друг.

И нека си остане просто тайна -

от вятъра недоизречен звук.

Тополите на детството стаени

шумят в заглъхващата ми душа.

Покрай реката стара наредени

до спомена от възраст оглушал.

Детето само нека да ме гледа

от ъгъла на времето с очи,

учудени от дългата безреда

в живота недовършен и горчив.

Не се наемам себе си да съдя -

магьосник ли ме тихо подмени,

но днес не мога минало да бъда,

ни бъдеще, което да кълни.

Тъй сепнат, разпнат ще остана

на калдъръма сред неравните стени,

тревисто стръкче никнало от рана,

не стигнало до звездни висини.