Дали от сянката си можеш да избягаш?

Обърнеш  ли се - няма я зад теб.

Преследва те безстрастно и се сляга

в настилката на градска сива степ.

Без сянка сякаш ти си никой.

И сякаш тя превръща те в значим.

Безмълвието й от спомените блика

и прави те за слънцето любим.

Но вятърното време го прегръща

с камшиците на ветровете рой

и здрачината бавно те поглъща

разтваря те, за да те чувства свой.

Със сенките на гарваните литваш

над призрака шарнирен на нощта.

Повярвал в антрацитната амнистия,

си гъдел в безтегловността.