Защо ми е добре да съм все по-отпуснат.
Невярващ в нищо - просто безконечен.
Безличното в такива мигове коси разпуска.
Прегръщам го на примка от мечти обесен.  

Пропуснатата глътка въздух наблюдавам,
как на мехурчета все по-нагоре се издига
към гърлото на своята бутилка водоравно
и сякаш взривно хоризонта в миг достига.  

Далеч от себе си, далеч от същества човешки,
така е писано сред гънките на мрака да остана.
Без котка даже, свит в кълбото си от грешки,
на бъдеще от сенки хладни пак пристанал.  

Безсмислено е в нещичко да вярваш,
защото всяка вяра с времето помръква.
Останал върху пода лепкав на забравата -
снежинките на нищото над теб прехвръкват.

Чакай, бе! Закъде си се разбързал? Ще застанеш водоравно, неизбежно е, и то е завинаги.

Тя е - "Бързай бавно!"

Нискостеблено човече,
Ще те допусна в коментарното си поле, ако коментарите ти станат по-изискани.
Опитвам се да предпазя самия теб от неудържимата ти вродена простотия. Не си виновен толкова ти, колкото родителите ти предложили ти семейство от ДС.
По тази причина донякъде оправдавам нищожеството и подлостта ти - като унаследени.
Обременен по рождение - това си ти!

И поради что са обидите на "високия" дух? Каква е тая злоба? Кой си ти да си позволяваш? Да не би .. пак тия гадни комплекси? Слушай, трябва да вземеш неотложни мерки...

Но дори и с чадър, остава фактът, че си нискостеблен по дух. Горкият си мечтаел да е 182 см. Ами качи се на кокили тогава!

може би като алегория за баланс.

Заглавието "Водоравно" е взето от редовете:

"как на мехурчета все по-нагоре се издига
към гърлото на своята бутилка водоравно"

Какво въображение! Какви метафори!
Има и такива мигове в човешкия живот.
Добре си ги описал, Мисана.

Ако "Бързаш бавно!", оправдан си.