Ти знаеш, че небе не съществува.

Не съществува даже и материя.

Осъден си от хиляди химери

на истина, която не изплува.

Звездата ти не може да залезе.

Живееш в Песента за нибелунгите.

Мистичен Рейн в сърцето ти навлезе,

понесъл ехото от крясъка на джунглите.

В око на бурята, възкръснал дракон,

съкровището древно ще опазиш.

Докато клетвата за изгрев не погазиш,

ще грее то - безсмъртен зов на Йерихон.

Не ти е жал за лунното мълчание -

безлунното накрая побеждава.

Най-силното е винаги сияние.

Незнаещият смърт света създава.