И все по-трудно вярвам, че нощта

ще замени умиращия ден.

Навярно еретик съм и в калта

не виждам средството да бъда сътворен.

 

Не вярвам на служители в раса,

защото служат те на сатаната.

Един-единствен храм до небесата

е кълбовидна капчица роса.

 

Клошар съм само в общия ни дом -

кълбото земно в орбита стаено.

Преди да легна сторва му поклон

сърцето с грижите си упоено.

 

Но крехката надежда в мен расте,

смалява ме и прави ме дете,

че има нещо в нас непоправимо,

което пази ни, за да ни има!

невероятно е. Моето огромно възхищение.

Весела Коледа!

„...че има нещо в нас непоправимо,
което пази ни, за да ни има!“

които напълно погребват смисъла. За Сътворението знаеш точно.. едно нищо. Но и не му пречиш!

Това непоправимо нещо в човека е надеждата, която никога не умира.
Дълбоко съдържателно и емоционално наситено заглавие!

Весела Коледа и сбъднати надежди!

Това "непоправимо" да не би да е българският инат?

В един сайт словоблудствата ти са нескончаеми. По 10 стиха на ден, които никой не чете освен слоницата. Не се ли гнусиш вече от себе си, Нещастнико. Очевидно талантът ти в поезията е кръгла 0. Може би вече ходиш с памперси?! Така и си те представям - джуджето с памперсите.

Весела Коледа и сбъднати надежди и на теб!