Постинг
05.12.2022 20:52 -
EДИНАК
Уморих се да гоня мечтите -
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите
са последните антикрила.
Този свят е безцелно устроен -
кълбовиден, безръбен дори.
Всяка грапава точка се рони.
Върху гладкост осъмвам в зори.
Вече нищо конкретно не искам
и заспивам прегърнал страха.
Любовта е играта без смисъл,
наркотик и стремеж към стреха.
Разпилява се сетната близост
и замръквам отвред в самота.
Вълче ехо - урок за неистовост,
ме превръща в студен единак.
А звездите фотонно извиват
бледа стълба под бледа луна.
И по нея поел - аз ще вия,
с вълча кожа, под сноп светлина.
Как се лекува ингвинална херния
Хърватският феномен Ананда Роши с могъщо...
The American Conservative: Зеленски и за...
Хърватският феномен Ананда Роши с могъщо...
The American Conservative: Зеленски и за...
Труден и мрачен месец е ноември в реалността.
А в същност e само подготовка към още по-тежък период за природата.
Ала и в живота на хората май е тъка...
(М-у другото на полски ноември е листопад, така се и произнася).
цитирайА в същност e само подготовка към още по-тежък период за природата.
Ала и в живота на хората май е тъка...
(М-у другото на полски ноември е листопад, така се и произнася).
Усетих душевността на Лирическия и мисля, че не ноември го хвърля в самота, а
"разпиляната близост". Осъзнаването, че любовта е само наркотик и стремеж към стряха засилва тъгата.
Нека повярваме, че ноември може да бъде и по-светъл.
цитирай"разпиляната близост". Осъзнаването, че любовта е само наркотик и стремеж към стряха засилва тъгата.
Нека повярваме, че ноември може да бъде и по-светъл.
Има тъмна и светла мъгла. Тъмната иде отвред и талазено. Светлата пада отгоре като булченски плащ. Плаши те тъмната. Светлата носи загадъчна нежност. Покрит си от тъмната - не виждаш дори протегната своя към някого длан. Как той да я види тогава? Затова те е страх. Избягай от тая коварна мъгла! Не умувай! Не отлагай! Веднага! Съхрани си деня без мъгла. За начало. Отдъхни. Забрави за света. Той ще се лута ,върти и без твоята горест и мъка. Ще бъде пързалка за падащи с лед и без лед. Ще се кърти всяка опора ръбата. И нека. Така се по пътя спирален върви. По-важно е, че звездната стълба те вика. Тя не блести. С мъглата е бяла покрита.Тръгни мълчаливо и вълчата кожа в бездната тъмна пусни. Остави се на мъглата от бяло. Тя знае на къде да върви!
цитирай
4.
missana -
Благодаря ти, Ив! Не знаех, че поляците влагат толкова конктретност в ноември,
06.12.2022 17:02
06.12.2022 17:02
iw69 написа:
„...дойде моят ноември с мъгла....“ Труден и мрачен месец е ноември в реалността.
А в същност e само подготовка към още по-тежък период за природата.
Ала и в живота на хората май е тъка...
(М-у другото на полски ноември е листопад, така се и произнася).
А в същност e само подготовка към още по-тежък период за природата.
Ала и в живота на хората май е тъка...
(М-у другото на полски ноември е листопад, така се и произнася).
която напълно го характеризира.
zemja написа:
Толкова образно и убедително! Усетих душевността на Лирическия и мисля, че не ноември го хвърля в самота, а
"разпиляната близост". Осъзнаването, че любовта е само наркотик и стремеж към стряха засилва тъгата.
Нека повярваме, че ноември може да бъде и по-светъл.
"разпиляната близост". Осъзнаването, че любовта е само наркотик и стремеж към стряха засилва тъгата.
Нека повярваме, че ноември може да бъде и по-светъл.
Доверявам ти се и дано за в бъдеще ноември да е хубав и сравним със светла надежда!
emelika написа:
В мъглата се вгледай Има тъмна и светла мъгла. Тъмната иде отвред и талазено. Светлата пада отгоре като булченски плащ. Плаши те тъмната. Светлата носи загадъчна нежност. Покрит си от тъмната - не виждаш дори протегната своя към някого длан. Как той да я види тогава? Затова те е страх. Избягай от тая коварна мъгла! Не умувай! Не отлагай! Веднага! Съхрани си деня без мъгла. За начало. Отдъхни. Забрави за света. Той ще се лута ,върти и без твоята горест и мъка. Ще бъде пързалка за падащи с лед и без лед. Ще се кърти всяка опора ръбата. И нека. Така се по пътя спирален върви. По-важно е, че звездната стълба те вика. Тя не блести. С мъглата е бяла покрита.Тръгни мълчаливо и вълчата кожа в бездната тъмна пусни. Остави се на мъглата от бяло. Тя знае на къде да върви!
Благодаря ти за естетическото наслаждение, което ми достави. Светли Коледни дни!