Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2022 15:29 - КРАТЪК АНАЛИЗ НА ТРАНСФИНИТНОТО /есе/
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 948 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 30.11.2022 15:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Никой не е в състояние да мисли за себе си, но той може да се самоусеща. Най-добре от всички се самоусеща Бог, ако Той разбира се съществува. Но на тази основа Той би могъл да бъде дефиниран като субстанция тъждествена с тоталното самоусещане, защото Бог е именно това. В това се състои и неговата неделимост. Защото Той е всичкостта събрана в числото 1. Най-загадъчното от всички числа. Всички останали числа могат да бъдат разложени на суми или произведения, но единствено с числото 1 това не може да бъде сторено. Бог не мисли, защото това не му е необходимо, защото неговата свръхавтосензитивност е равносилна на абсолютна интуиция и телепатия. Тя му позволява да е извън Времето, знаейки в един и същи миг какво се случва в това Време за времеви точки произволно разделечени една от друга. Ако приемем, че Времето представлява една темпорална вселена, то Бог е успял да я надрасне и да застане извън нея. По този начин Времето като цяло (причислявайки към него и безкрайноотдалечената темпорална точка, обичайно наричана Вечност) става за Бог само една елементарна t-частица, или, ако предпочитате един t-квант, изцяло пренебрежим, до степента, в която ние бихме пренебрегнали световния океан, ако успеем да го свием до една-единствена водна молекула. Забележете, че при тази постановка квантовата физика е неприложима към Бог. В този смисъл Декартовият тезис - "Мисля, следователно съществувам" не важи, а се трансформира във "Всеусещам, следователно съществувам". И ако някой би искал да си представи как математически може да се въведе Оператор за съществуване и на негова база да развие съответния формализъм, така лелеян като мечта от глобалния мислител Готфрид Лайбниц, той следва да изходи именно от Всеусещането. Всеки, който не е тъждествен със Всеусещането прибягва по необходимост до негови заместители, една от които е мисълта. Но мисълта има един съществен минус. Ние можем да мислим за нещо, само ако то не е тъждествено с нас самите. Ако пожелаем да мислим за самите себе си, то ще се наложи да се разграничим от аза си и да го представим като някакъв дуализъм - като втора точка, или ако предпочитате, като една двойна точка, в която се самопресичаме. Значи, за да мислим за нещо, първо трябва да го разграничим от нас самите. Иначи бихме изпаднали в ролята на барон фон Мюнхаузен, който сам се изтегля с помощта на косите си. Самото разграничаване е Оператор за нетъждественост. Веднъж разграничили два обекта, това ще значи, че сме ги качили на по-висока кота на зримост, т.е. послужили сме си със своебразно увеличително стъкло, за да видим, че прахолинката, която сме мислили за една, всъщност представлява множество от отделни прахолинки. Именно на това ниво възниква и идеята за разстояние. Разстоянието е феномен, който се предшества от различимостта. То е нещо като различимост от втори ред. Каквото и да означава феноменът разстояние, то той обладава две очевидни атрибутни свойства. Първото е, че ако два обекта съвпадат, то разстоянието помежду им е 0, както и обратното - че ако разстоянието между 2 обекта е 0, то те съвпадат. Второто атрибутно свойство на разстоянието между два обекта е, че разстоянието от първия до втория обект е равно на разстоянието от втория до първия. Следователно разстоянието е някакъв вид симетрия между два обекта. Докато мислим с категориите на разстоянието ние се отдалечаваме все повече от Бог и навлизаме в аналитичната джунгла на множествеността, където Той става все по-невидим за нас. Но колкото и добре да се грижим да Го направим незрим за нас с помощта на все по-мощни средства на прогреса и мисълта, за наше щастие Той все още ни вижда в еквидистантна проекция от една надчовешка кота, като мравки пъплещи в подножието на неговото огромно духовно измерение, перпендикулярно на нашия свят.




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemja - Мисана,
30.11.2022 18:49
Споделяш с нас интересни разсъждения, над които мога само да мисля.
Благодаря за това!
цитирай
2. missana - Благодаря ти и аз, Земя. Дълбоко съм трогнат!
30.11.2022 19:16
zemja написа:
Мисана, Споделяш с нас интересни разсъждения, над които мога само да мисля.
Благодаря за това!

цитирай
3. kvg55 - missana,
30.11.2022 22:39
Още древните гърци са казали : "Познай себе си". А те са били политеисти–езичници.
И въобще самопознанието и самоиронията са висши степени на интелекта.
цитирай
4. rosiela - Това е епицентърът на есето.Вярно е, да ти кажа право.
30.11.2022 22:43
Ако пожелаем да мислим за самите себе си, то ще се наложи да се разграничим от аза си и да го представим като някакъв дуализъм - като втора точка, или ако предпочитате, като една двойна точка, в която се самопресичаме.
цитирай
5. missana - Така е, Краси! Благодаря ти за това припомняне.
30.11.2022 23:01
kvg55 написа:
missana, Още древните гърци са казали : "Познай себе си". А те са били политеисти–езичници.
И въобще самопознанието и самоиронията са висши степени на интелекта.


Прави са древните гърци.
цитирай
6. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
30.11.2022 23:03
rosiela написа:
Това е епицентърът на есето.Вярно е, да ти кажа право. Ако пожелаем да мислим за самите себе си, то ще се наложи да се разграничим от аза си и да го представим като някакъв дуализъм - като втора точка, или ако предпочитате, като една двойна точка, в която се самопресичаме.


Най-вярно е, че имаме някакъв инстинкт за себе си и му се доверяваме сляпо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5042482
Постинги: 2886
Коментари: 18683
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031