Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2022 22:01 - КАКВО НИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ /есе/
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1734 Коментари: 14 Гласове:
4

Последна промяна: 28.11.2022 23:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

       Вече сякаш дочувам първия отговор: за всекиго това е различно. С други думи усещането ни за щастие е строго индивидуално. За колекционера на марки, то е да се натъкне на рядка марка, която да повиши стойността на колекцията му. За букиниста - да се снабди с труднодостъпна книга, на която да се радва и да я гали по кориците и страниците като хубава жена. За някой мачо щастието е може би в това да сцепи дънките на поредната мацка, завоювана от него, както Теночтитлан е бил завоюван от Кортес. За властогонеца щастие е да изкачи поредното стъпало на зикурата на властта. За хазартната душа пък щастието настъпва в момента когато удари дкакпота... И все пак, толкова ли опростенчески стоят нещата. Няма ли нещо много животинско в подобно разбиране за щастието? Тази привидна калейдоскопичност, дали не се дължи единствено на разликата в духовното ни развитие. Говорят за древни души, претърпели множество реинкарнации. Самият Питагор е свидетелствал за своите прераждания, както и неговият учител Ферекид. Такива души може би имат по-избистрена представа за щастието и по-духовна, бих казал. Спомням си как като юноша разсъждавах над този дълбок въпрос и как беседвах с най-различни хора. Между тях имаше и такива, за които щастието бе сведено до едно чисто туземно възприятие. Те считаха, че това е състоянието, в което човек изпада, бидейки на девствен плаж през лятото, когато усеща диханието на бриза по кожата си, а слънцето го зарежда с животворните си лъчи. Да изпитва подобно щастие, обаче, е способно всяко животно. Нима човешкото щастие не е нещо повече от животинско? Когато двама току-що влюбени усетят магията на погледите си и за миг забравят за реалността, в която са потопени, те не изпадат ли в своеобразна безтегловност и не са ли щастливи...? И ако отговорът на този въпрос е положителен, то самодостатъчен ли е един Робинзон Крузо /без Петкан/ да изпита щастие на пустинния си остров, или всеки се нуждае от своя половинка, за да има шанс за щастие? Понатрупаха се въпросите. Но колкото повече нараства тяхната стройна купчина, толкова по-неудовлетворителни изглеждат изредените сценарии за щастие. Мнозина вярващи още тук ще обявят, че без Бог щастието е невъзможно. Атеистът според тях не е способен на истинско щастие, а само на мнимо. В древногръцката, а и в други митологии, обаче, боговете са представени като завистливи по нрав. Понякога те жестоко се разправят с дръзналите да бъдат щастливи човешки същества. Затова не трябва открито да демонстрираме щастието си, когато то е налице, защото възторгът ни може да бъде сурово наказан. Необходими са Тайници за щастливците. Когато баснословно богатият цар Крез заявил на всеослушание, че е пример на най-големия щастливец на земята, защото освен несметното си богатство, имал красива жена и деца, мъдрецът Солон му казал пророчески думи:

"Крез, щастливият се познава след смъртта!"

И наистина, въпреки могъществото си, Крез бил свален от власт и преживял ужаса на падението. Все пак персийският цар Кир, един от най-известните владетели на Азия, му подарил живота. Иронията на съдбата срещнала отново Крез и Солон. Съхранени са думите на Крез при тази среща: "Прав беше, Солоне, щастливите се познават след смъртта!"

       Ако трябва на всяка цена да дам дефиниция на щастието, то бих дръзнал да кажа, че то е едно висше психическо удовлетворение. При всички случаи, обаче, щастието не е трайно състояние, а е мимолетно. Именно това обстоятелство го прави още по-безценно. Архимед е получил пристъп на щастие, когато му е хрумнала точната формулировка на търсения от него физичен закон:

"Всяко тяло потопено в течност се изтласква отдолу нагоре със сила равна на теглото на изместената от него течност."

И ако много преди Архимед е имало плавателни съдове, то те са плавали именно защото са удовлетворявали на чисто практическа основа закона на Архимед. Щастливият от откритието си Архимед изскочил гол от банята на улицата, неистово крещейки: Еврика /което означава Открих/! Вероятно щастлив е бил и Нютон, когато е открил точната форма на закона за всемирното привличане на телата:

"Две тела се привличат помежду си със сила право пропорционална на произведението от масите им и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях."

Предполагам щастлив е бил и Айнщайн, когато е открил своята знаменита формула:

E = mc.c,

а също и Андрю Уайлс, който пръв доказа Великата теорема на Ферма:

"Уравнението хикс на степен ен  +  y на степен ен  =  зет на степен ен  не е удовлетворено за цели положителни числа хикс, игрек и зет, при цяло ен по-голямо от 2."

      Мнозина уповават живота си на търсенето на щастието - тази фата моргана. Да лишим един човек от надежда за щастие е равносилно с това да го осъдим на смърт. Ако узнаем със сигурност, че през оставащата част от живота си няма никога да бъдем щастливи, дали бихме имали моралната сила да продължим да живеем? Едва ли. Може би тогава щяха да останат само мазохисти и фанатици предани на своя Бог и готови на всевъзможни страдания в негово име. Но простете за въпроса - човешки същества ли са това?

       В този ред на мисли стигаме и до един още по-парадоксален въпрос: Ако Бог съществува, щастлив ли е Той, виждайки несъвършенството на Творението си? Защото Сатаната не може да бъде щастлив - по дефиниция и по аксиома!

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morskipesni - Лично и искрено!
28.11.2022 22:15
Човешката -и в частност твоята нова, дежурна глупост ме правят винаги уникално щастлив.
цитирай
2. missana - Ти в нищо не можеш да си уникален, защото си джудже - серийно производство.
28.11.2022 22:32
morskipesni написа:
Лично и искрено!Човешката -и в частност твоята нова, дежурна глупост ме правят винаги уникално щастлив.

цитирай
3. kvg55 - missana,
28.11.2022 22:42
"Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо.

Една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!".

А бог е далече от суетата на човешките чувства.
цитирай
4. iw69 - Всеки
28.11.2022 22:48
сам е ковач на собственото си щастие.
цитирай
5. missana - Чудесен стих, Краси! Благодаря ти за прелестния коментар.
28.11.2022 23:14
kvg55 написа:
missana,

"Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо.

Една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!".

А бог е далече от суетата на човешките чувства.


И все пак в дъното на човешката личност се таи една амбиция за велики дела - за ИЗВИСЯВАНЕ. Стремежът за реализацията на тази амбиция е двигател по пътя към евентуалното щастие.
цитирай
6. missana - Много точно го изрази, Ив! Благодаря ти!
28.11.2022 23:15
iw69 написа:
Всеки сам е ковач на собственото си щастие.

цитирай
7. missana - Съжалявам, но трябваше да изтрия сквернословията
28.11.2022 23:31
на една дъртуфела, която Бог е наказал с психическо заболяване. Съветвам я да си пие хапчетата редовно, защото явно пак й се е разхлопала дъската. Няма нищо по-противно от психясали баби.
цитирай
8. missana - Отново трябваше да предприема санитарни мерки с/у бабата.
28.11.2022 23:46
Моля да бъде извинен, но обичам хигиената. Нейната нравствена нечистоплътност и низш манас са нетърпими за мен. Явно хората с белите престилки отново ще имат думата да поработят над нея. Ще им потрябва усмирителна риза.
цитирай
9. zemja - Така мисля аз:
29.11.2022 01:56
Усещането за щастие е субективно и зависи най-много от душевността на индивида.
Способността да се радваш на красотата, добротата, труда; да си благодарен за това, което имаш; умението да си поставиш постижими и благородни цели, които осмислят живота ти... тези неща са източници за щастие.
Здраве, физическа свобода, любов – ако ги имаш и се чувсваш нещастен, причината е в теб самия.
цитирай
10. missana - Много правилно мислиш, Земя! Благодаря ти за споделеното!
29.11.2022 12:34
zemja написа:
Така мисля аз: Усещането за щастие е субективно и зависи най-много от душевността на индивида. Способността да се радваш на красотата, добротата, труда; да си благодарен за това, което имаш; умението да си поставиш постижими и благородни цели, които осмислят живота ти... тези неща са източници за щастие. Здраве, физическа свобода, любов – ако ги имаш и се чувсваш нещастен, причината е в теб самия.

цитирай
11. rosiela - Младене,
29.11.2022 12:38
къде е моят коментар на това хубаво есе: моето мнение за астрологически съвместимости, нива на хората и щастие?
Нищо де, аз пак така мисля.
цитирай
12. rosiela - А-а-а-а-а-а, открих.
29.11.2022 12:40
При по-предното есе за щастието .
цитирай
13. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
29.11.2022 15:43
rosiela написа:
Младене, къде е моят коментар на това хубаво есе: моето мнение за астрологически съвместимости, нива на хората и щастие?
Нищо де, аз пак така мисля.


Нищо твое не съм трил. Изтрих сквернословните коментари на бабодед Юлов /може да се чете и Ялов/, защото минаваха всяка граница на нечистоплътност и простотия.
цитирай
14. missana - Важното е, че се намериха.
29.11.2022 15:44
rosiela написа:
А-а-а-а-а-а, открих. При по-предното есе за щастието .

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3616575
Постинги: 2326
Коментари: 15773
Гласове: 3031
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728