Образно и мъдро! Когато човек има цел, животът му наистина прилича на трудно изкачване.
И по пътя си той изоставя някои излишни неща, за да запази силите си до края.
Само Любовта, Вярата и Надеждата не бива да се жертват, защото те единствени поддържат възстановителните сили на организма.

Всяко изкачване е трудно и изисква добро разпределение на силите, а най-трудно е последното, това на небесната стълбица...

У твоята жабарска фамилия и скелетите на покойниците си ли мъкнете? Че ги и хвърляте от стълбата! Свети Петър ше се катурне от смях бре!

Когато човек има цел, животът му наистина прилича на трудно изкачване.
И по пътя си той изоставя някои излишни неща, за да запази силите си до края.
Само Любовта, Вярата и Надеждата не бива да се жертват, защото те единствени поддържат възстановителните сили на организма.

Чест и почитания за този ти стих, Приятелю! Страхотен е! Да, винаги е така - всяко изкачване е трудно, и по пътя нагоре има много неща, които тежат и мъчат човека - това често е товара от дявола. Добре е да се изхвърля, доколкото е възможно, за да остане само това от Бога. Така пътя е по-лек, пък и радостен! По-горе видях, че си писал на Ели, че човек в крайна сметка трябва да се прости с вярата, надеждата и любовта, за да се прости с този свят. Но аз мисля, че тъкмо тогава - когато го напускаме, предстои срещата с тези три основни християнснки добродетели, а за жалост, често земният ни път минава без тях. Така че - напускането на света е може би същинското начало на живота.

Да имаш хубава вечер!

Напълно вярно.