Сред мъртвото вълнение на дните

живее той - самотният човек.

Прегърнал сянката си, с нея скита -

за самотата му единствен лек.

 

Ще го отминете съвсем безстрастно.

Невидим фар в студената тълпа,

душата му ще търси съпричастност

под златен октомврийски листопад.

 

Но са задънени последните пътеки.

В полегналите кладенци с мечти

засажда той надеждите си леки,

за да поникнат, с тях да полети,

 

последен лъч на звездното пространство,

над себе си - над цялата земя...

превърнат в дух неистово да странства,

опиянен от гаснещата светлина.

 

Сред мъртвото вълнение на дните

живее той - самотният човек.

Прегърнал сянката си, с нея скита -

за самотата му последен лек!

Човек се ражда сам и накрая също умира сам.

Между тези 2 сюблимни момента в живота през повечето време човек най-често пак е сам, дори да не изглежда за страничните така.

Сред мъртвото вълнение на дните

живее той - самотният човек.

Прегърнал сянката си, с нея скита -

за самотата му последен лек!

Няма си Бог. В единението с Абсолюта няма самота, а блаженство. Изгревът , залезът лекуват всяка болка.
Колкото до "стиховете"- долнопробна, смукана от хаоса имитация.

Много си прав, че отстрани е трудно да преценим нечия самота.

Какво да кажем за днешния ти "шедьовър" - "Роденият в пустини":

https://otkrovenia/bg/stihove/rodeniyat-v-pustini

Цитирам само дитирамбата за майката:

"с жестоката метла на Баба Яга
да те присрещне мама с гръм и мълнии."

Един син, който паразитира върху пенсията на една старица на преклонна възраст и който сравнява собствената си майка с Баба Яга. Очевидно този син е Квазимодо. А за наглите кражби от Димчо Дебелянов да не говорим. Покойният Димчо, лека му пръст, дори не е цитиран. Нека блогърите да преценят размера на нравствено падение и как се присвояват творби на Димчо Дебелянов. Срамота!

Невероятно е, но сред обществото човек може да се чувства по самотен, отколкото на необитаем остров.

Поздравление за прозрението!