Постинг
06.10.2022 20:12 -
ПОД ШУМАТА НА ЕСЕНТА - поетичен цикъл
ПОД ШУМАТА НА ЕСЕНТА
Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал,
унесен в ритъма на древния й мах,
аз ставам доброволен роб на най-последното
и гилотината на бъдещето давя в смях.
А после цветето на есента у мен пониква,
затрупано с жълтеещи безброй листа.
Опитва то под шумата за помощ да извика,
но в струна скъсана превръща се гласа.
АЛБАТРОС
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата.
Над бездната се рее Албатросът.
Крилата Му се плъзгат - неми сенки,
по гладката полегнала безбрежност
над кули островърхи - звездни котви.
В една от кулите навярно Го очаква
в съня си древен Спящата Принцеса.
Долита Той през страшната еднаквост
на дните-зъбери с мъртвешки остриета.
Долита да я вдигне и положи
в каретата на птичето си тяло,
за да потеглят към свещеното Подножие,
където свети тайнствено Граала.
Сега е белият й верен Рицар,
пренесъл я през слънчевата грива.
В тунела звезден двамата навлизат,
телата им огъват се неистово...
и губят крехката си земна форма.
Пробужда се от своя сън Принцесата
и търси Рицаря си зад завесата...
Но Албатросът е изпаднал в кома!
ПРЕЛИВАНЕ
Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?
Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.
Дочуваш, сякаш хиляди крила
отнасят към небето най-потайното.
Докосват призрачното с каменни чела,
самотни върхове с грациозна плавност.
И хоризонтът става огнено кълбо -
молитвата ти вечна днес е чута.
С родилен вик прескачаш своя гроб,
преливаш се в кълбото и си случен!
ЩАФЕТА
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш
към хоризонт - надвиснало безмълвие.
Очакван си от хиляди палачи,
мечтата ти за близост - Лотов стълб е...
Заклещен вътре в клопките на здрача,
все още вярваш в бъдното разсъмване.
Надеждите - те никога не плачат,
подкови издържали на огъване...
Земята кръгла е и вече приближаваш
финала някога привиждан за начало.
Звездите неусетно се снишават
и сублимира тихо земното ти тяло...
Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат.
Следващ постинг
Предишен постинг
Надеждите - те никога не плачат,
подкови издържали на огъване...
цитирайподкови издържали на огъване...
rosiela написа:
Младене,виртуозни стихове!
Надеждите - те никога не плачат,
подкови издържали на огъване...
Надеждите - те никога не плачат,
подкови издържали на огъване...
Да ти върви като по вода!
В житейското "преливане" не всичко е трагично, но мисля, че то преобладава.
цитирайkvg55 написа:
missana, В житейското "преливане" не всичко е трагично, но мисля, че то преобладава.
И само тази смелост – да запазиш копнежа си към вечността може да те спаси
от пагубните зиг-заги на живота:
Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.
Намирам тук дълбока философия, Мисана!
цитирайот пагубните зиг-заги на живота:
Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.
Намирам тук дълбока философия, Мисана!
zemja написа:
"Остава вечен погледът в безкрая..."
И само тази смелост – да запазиш копнежа си към вечността може да те спаси
от пагубните зиг-заги на живота:
Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.
Намирам тук дълбока философия, Мисана!
И само тази смелост – да запазиш копнежа си към вечността може да те спаси
от пагубните зиг-заги на живота:
Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.
Намирам тук дълбока философия, Мисана!
