Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10 20:12 - ПОД ШУМАТА НА ЕСЕНТА - поетичен цикъл
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 529 Коментари: 6 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПОД ШУМАТА НА ЕСЕНТА










Поглеждам облаците - бели великани,

затулващи безмълвна синева.

В такива мигове зарастват всички рани

и в безнадеждното открехва се врата.

На люлката на минало приседнал,

унесен в ритъма на древния й мах,

аз ставам доброволен роб на най-последното

и гилотината на бъдещето давя в смях.

А после цветето на есента у мен пониква,

затрупано с жълтеещи безброй листа.

Опитва то под шумата за помощ да извика,

но в струна скъсана превръща се гласа.















АЛБАТРОС









Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата.

Над бездната се рее Албатросът.
Крилата Му се плъзгат - неми сенки,
по гладката полегнала безбрежност
над кули островърхи - звездни котви.

В една от кулите навярно Го очаква
в съня си древен Спящата Принцеса.
Долита Той през страшната еднаквост
на дните-зъбери с мъртвешки остриета.

Долита да я вдигне и положи
в каретата на птичето си тяло,
за да потеглят към свещеното Подножие,
където свети тайнствено Граала.

Сега е белият й верен Рицар,
пренесъл я през слънчевата грива.
В тунела звезден двамата навлизат,
телата им огъват се неистово...

и губят крехката си земна форма.
Пробужда се от своя сън Принцесата
и търси Рицаря си зад завесата...
Но Албатросът е изпаднал в кома!














ПРЕЛИВАНЕ









Трепери тялото изгубило предел -

самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?

Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.

Дочуваш, сякаш хиляди крила
отнасят към небето най-потайното.
Докосват призрачното с каменни чела,
самотни върхове с грациозна плавност.

И хоризонтът става огнено кълбо -
молитвата ти вечна днес е чута.
С родилен вик прескачаш своя гроб,
преливаш се в кълбото и си случен!
















ЩАФЕТА









Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...

Студена вечер. И самотно крачиш
към хоризонт -  надвиснало безмълвие.
Очакван си от хиляди палачи,
мечтата ти за близост - Лотов стълб е...

Заклещен вътре в клопките на здрача,
все още вярваш в бъдното разсъмване.
Надеждите - те никога не плачат,
подкови издържали на огъване...

Земята кръгла е и вече приближаваш
финала някога привиждан за начало.
Звездите неусетно се снишават
и сублимира тихо земното ти тяло...

Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат.


 

 




Гласувай:
2



1. rosiela - Младене,виртуозни стихове!
06.10 20:43
Надеждите - те никога не плачат,
подкови издържали на огъване...
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
06.10 21:59
rosiela написа:
Младене,виртуозни стихове!
Надеждите - те никога не плачат,
подкови издържали на огъване...


Да ти върви като по вода!
цитирай
3. kvg55 - missana,
07.10 00:11
В житейското "преливане" не всичко е трагично, но мисля, че то преобладава.
цитирай
4. missana - Напълно съм съгласен с теб, Краси. Благодаря ти!
07.10 00:58
kvg55 написа:
missana, В житейското "преливане" не всичко е трагично, но мисля, че то преобладава.

цитирай
5. zemja - "Остава вечен погледът в безкрая..."
07.10 02:53
И само тази смелост – да запазиш копнежа си към вечността може да те спаси
от пагубните зиг-заги на живота:

Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.

Намирам тук дълбока философия, Мисана!
цитирай
6. missana - Благодаря ти за прекрасния коментар, Земя! Дълбоко съм трогнат!
07.10 11:34
zemja написа:
"Остава вечен погледът в безкрая..."

И само тази смелост – да запазиш копнежа си към вечността може да те спаси
от пагубните зиг-заги на живота:

Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.

Намирам тук дълбока философия, Мисана!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3357738
Постинги: 2271
Коментари: 15341
Гласове: 2946
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031