Постинг
05.10.2022 20:49 -
ПОД СЕНКИТЕ НА ЗВЕЗДИТЕ - поетичен цикъл
ПОД СЕНКИТЕ НА ЗВЕЗДИТЕ
Изкачваш се между звездите,
сред техния зловещ отблясък.
Космическата пустош
те засища
със черната си пепел
непонятна.
Сред галактична гара,
на перона,
кремиран мъж
с ръката си ти маха.
Позна ли го
без огледало -
милиардите медузи
го очакват.
Медузите,
изсмукващи живота,
със светлината си неземна
греят.
За тях си само
малка земна мравка -
случайност гърбава
и непотребна.
А някъде над теб развява
космическият вятър
черна грива.
Звездите греят
със зловещ отблясък
и ронят прах
от току-що
кремирани.
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ
Камък по небето хвърляш,
но теб ще удари.
Бумеранги от мисли
главата ти искат...
Трън от полето
по вятър ти маха.
С крива осанка
ти се усмихва.
Пак се прераждаш -
в плевел поникваш.
Мечта задушаваш -
смок се увиваш...
Живота не стигаш.
Времето бърза
не те и поглежда.
Всичко несбъднато
наричаш надежда.
В танца на мълнии
щастие търсиш.
В смерча от чувства
лек се усещаш.
Самотно махало -
сърцето люлееш.
На завет зад вятъра
поляна намираш.
В спомен полягаш,
насред полъх
умираш.
ЗА ДА СЪМ С ТЕБ
Морето е закотвено пред мен -
огромно, вятърно и сиво.
Вълни играят си с един случаен ден
от бъдещето мълчаливо.
И между гребените им изникваш ти -
изящна малка статуетка.
Пресята в пясъка на толкова мечти -
бленувана и весела кокетка.
Пробуждаш жаждата в душата -
надеждата за нови светове.
Застинала на стремето на вятъра -
танцьорка пред космическата цев.
Безсмислието на мига ми носиш -
пробило айсберга на вечен лед.
Захвърлям аз хайвера на живота -
отхвърлям Смисъла, за да съм с теб.
Изкачваш се между звездите,
сред техния зловещ отблясък.
Космическата пустош
те засища
със черната си пепел
непонятна.
Сред галактична гара,
на перона,
кремиран мъж
с ръката си ти маха.
Позна ли го
без огледало -
милиардите медузи
го очакват.
Медузите,
изсмукващи живота,
със светлината си неземна
греят.
За тях си само
малка земна мравка -
случайност гърбава
и непотребна.
А някъде над теб развява
космическият вятър
черна грива.
Звездите греят
със зловещ отблясък
и ронят прах
от току-що
кремирани.
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ
Камък по небето хвърляш,
но теб ще удари.
Бумеранги от мисли
главата ти искат...
Трън от полето
по вятър ти маха.
С крива осанка
ти се усмихва.
Пак се прераждаш -
в плевел поникваш.
Мечта задушаваш -
смок се увиваш...
Живота не стигаш.
Времето бърза
не те и поглежда.
Всичко несбъднато
наричаш надежда.
В танца на мълнии
щастие търсиш.
В смерча от чувства
лек се усещаш.
Самотно махало -
сърцето люлееш.
На завет зад вятъра
поляна намираш.
В спомен полягаш,
насред полъх
умираш.
ЗА ДА СЪМ С ТЕБ
Морето е закотвено пред мен -
огромно, вятърно и сиво.
Вълни играят си с един случаен ден
от бъдещето мълчаливо.
И между гребените им изникваш ти -
изящна малка статуетка.
Пресята в пясъка на толкова мечти -
бленувана и весела кокетка.
Пробуждаш жаждата в душата -
надеждата за нови светове.
Застинала на стремето на вятъра -
танцьорка пред космическата цев.
Безсмислието на мига ми носиш -
пробило айсберга на вечен лед.
Захвърлям аз хайвера на живота -
отхвърлям Смисъла, за да съм с теб.
НОКТЮРНО
Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага,
се втурва мисълта ми да избяга
към пещерата тъмна на небето.
Дъждът почуква с хиляди монети
и слепи просяци ръце протягат -
звъна невидим те дано да хванат.
Дъждът руши последните окови -
след миг ще бъда може би свободен!
...И пътят ми ще продължи нагоре
в нощта, изсечена от черни борове...
Следващ постинг
Предишен постинг
А дали един друг, по-хубав свят няма също да е достатъчен за да “Пробуди жаждата в душата“!?
цитирайiw69 написа:
„...надеждата за нови светове...“ А дали един друг, по-хубав свят няма също да е достатъчен за да “Пробуди жаждата в душата“!?
Според мен такъв нов свят ще е дори предостатъчен!
направо са разтърсващо силни.
цитирайДа, холивудските "звезди" хвърлят доста усойна сянка.
цитирайrosiela написа:
Младене, направо са разтърсващо силни.
kvg55 написа:
missana, Да, холивудските "звезди" хвърлят доста усойна сянка.
А щом холивудските звезди хвърлят такава сянка, представяш ли си истинските звезди каква сянка хвърлят?!
Под тези стихове не е нужен коментар, а дълбок размисъл– за нажежените край теб светове; за дъжда, който руши оковите и ти носи свобода; за любовта, която не търси смисъл, за да я има...
Казал си го по неповторим начин, Мисана!
цитирайКазал си го по неповторим начин, Мисана!
zemja написа:
!!!!!!! Под тези стихове не е нужен коментар, а дълбок размисъл– за нажежените край теб светове; за дъжда, който руши оковите и ти носи свобода; за любовта, която не търси смисъл, за да я има...
Казал си го по неповторим начин, Мисана!
Казал си го по неповторим начин, Мисана!
Пожелавам ти да си вдъхновена и много щастлива!