Постинг
01.10.2022 22:04 -
В ПЕЩЕРАТА НА СЕНКИТЕ - поетичен цикъл
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2062 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2022 22:06
Прочетен: 2062 Коментари: 10 Гласове:
4
Последна промяна: 01.10.2022 22:06
БЕЗМЪЛВНО
Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността
надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми
проклинащи
несбъдналата се частица слава.
Последна си. Последна и Единствена.
Сега не искам вече друга - закъсняла.
Приех те и през воя вълчи на годините
треперят струните разкъсани на тялото.
Покрий ме с одеалото на спомена.
Седни до миналото ми за миг, като икона.
Да те погледам тихо в сянката на здрача си
и в пламъка на гаснещата свещ да ти прошепна:
сбогом.
В ПЕЩЕРАТА НА СЕНКИТЕ (ПО ПЛАТОН)
Последен пръв или пък пръв последен.
И пръв на село или втори в Рим.
Затворите са място за свободни.
А свободата е затвор. Ти - подсъдим.
Мигът е планкеон от Вечност.
А Вечността отлита като миг.
И влюбените стават по-самотни,
когато страстно слеят се в един.
Така започва всякоя раздяла -
като синтез на двете начала.
Извива тялото си на спирала
триадата на Хегел сред мъгла.
Ушите на света сега подслушват
една страхотна и мистична тишина.
И истинският говор е беззвучие.
Пространството - единствена стена.
А ти - самотна сива клетка
от Мозъка-Творец неповторим,
по Платон декодираш силуета си,
като живот (от Пещерата му), за да си мним.
ПРЕД СТЪПАЛАТА
Какъв е смисълът? - Долавям го неясно,
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете
напрегнати към утрешната рана.
Пълзи бръшлянът върху бялата стена
и бавно се разпръсва по следата ни
...и миналото - сянката на хълм
притиснал с тялото си изгрева...
Тъй трудно е движението да се върне,
но без да обеднеят дните...
- Далечно камъче от Пътя! -
В последните остатъци от съвест
е смисълът на нашето възкръсване...!
- Когато неусетно си достигнато,
след всяка стъпка ще потъваш
в Древността!
Във трайната утайка на водите й.
КОНГРУЕНЦИИ
Кое е по-примамливо да чуеш?
Соната 8 на Моцарт
в клавирност призрачна
от пръсти на Липати,
или да любиш на къра малолетна...?
Един и същи полет на душата,
само страстите различни.
Оргазмът шеметно ще те застигне -
психическо или физическо цунами
от крайбрежие на Тихия.
Бъди по-мъдър в необятното -
сравнявай степените на желанията
във абсурдното,
отвеждащи в едно поле без край -
на края, в дървена къщурка
с нар за двама.
Без мебели
без лукс
без вещи.
И да запалиш ти свещичка-помен
за свят, на който си обърнал
гръб.
Останал в мрачните завои
на предишното...
Като мехурчета от въздух
се издигай
към гърлото на своята бутилка...
Ще го намериш.
А "вчера" -
само в хрониките ще остане!
Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността
надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми
проклинащи
несбъдналата се частица слава.
Последна си. Последна и Единствена.
Сега не искам вече друга - закъсняла.
Приех те и през воя вълчи на годините
треперят струните разкъсани на тялото.
Покрий ме с одеалото на спомена.
Седни до миналото ми за миг, като икона.
Да те погледам тихо в сянката на здрача си
и в пламъка на гаснещата свещ да ти прошепна:
сбогом.
В ПЕЩЕРАТА НА СЕНКИТЕ (ПО ПЛАТОН)
Последен пръв или пък пръв последен.
И пръв на село или втори в Рим.
Затворите са място за свободни.
А свободата е затвор. Ти - подсъдим.
Мигът е планкеон от Вечност.
А Вечността отлита като миг.
И влюбените стават по-самотни,
когато страстно слеят се в един.
Така започва всякоя раздяла -
като синтез на двете начала.
Извива тялото си на спирала
триадата на Хегел сред мъгла.
Ушите на света сега подслушват
една страхотна и мистична тишина.
И истинският говор е беззвучие.
Пространството - единствена стена.
А ти - самотна сива клетка
от Мозъка-Творец неповторим,
по Платон декодираш силуета си,
като живот (от Пещерата му), за да си мним.
ПРЕД СТЪПАЛАТА
Какъв е смисълът? - Долавям го неясно,
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете
напрегнати към утрешната рана.
Пълзи бръшлянът върху бялата стена
и бавно се разпръсва по следата ни
...и миналото - сянката на хълм
притиснал с тялото си изгрева...
Тъй трудно е движението да се върне,
но без да обеднеят дните...
- Далечно камъче от Пътя! -
В последните остатъци от съвест
е смисълът на нашето възкръсване...!
- Когато неусетно си достигнато,
след всяка стъпка ще потъваш
в Древността!
Във трайната утайка на водите й.
КОНГРУЕНЦИИ
Кое е по-примамливо да чуеш?
Соната 8 на Моцарт
в клавирност призрачна
от пръсти на Липати,
или да любиш на къра малолетна...?
Един и същи полет на душата,
само страстите различни.
Оргазмът шеметно ще те застигне -
психическо или физическо цунами
от крайбрежие на Тихия.
Бъди по-мъдър в необятното -
сравнявай степените на желанията
във абсурдното,
отвеждащи в едно поле без край -
на края, в дървена къщурка
с нар за двама.
Без мебели
без лукс
без вещи.
И да запалиш ти свещичка-помен
за свят, на който си обърнал
гръб.
Останал в мрачните завои
на предишното...
Като мехурчета от въздух
се издигай
към гърлото на своята бутилка...
Ще го намериш.
А "вчера" -
само в хрониките ще остане!
силен философски привкус. Подарено свише.
цитирайБъди творението уникално, сътворено да твори!
цитирайrosiela написа:
Младене, силен философски привкус. Подарено свише.
emelika написа:
Ни първи, ни последен, извън класации остани Бъди творението уникално, сътворено да твори!
Честит ден на поезията!
винаги, високо ниво!
цитирайСподеляш мъдри размисли за стойностите в човешкия живот.
Убедително внушаваш, че между нещата съществува логическа връзка, дори когато те изглеждат различни. В този аспект е напълно допутима съпоставката на насладата от любов и от слушане на класическа музика Чувства, които извисяват човешката душа до святост.
С удоволствие прочетох.
цитирайУбедително внушаваш, че между нещата съществува логическа връзка, дори когато те изглеждат различни. В този аспект е напълно допутима съпоставката на насладата от любов и от слушане на класическа музика Чувства, които извисяват човешката душа до святост.
С удоволствие прочетох.
Бележиш нови върхове в празнословието.
цитирайiw69 написа:
Както винаги, високо ниво!
zemja написа:
Мисана, Споделяш мъдри размисли за стойностите в човешкия живот. Убедително внушаваш, че между нещата съществува логическа връзка, дори когато те изглеждат различни. В този аспект е напълно допутима съпоставката на насладата от любов и от слушане на класическа музика Чувства, които извисяват човешката душа до святост.
С удоволствие прочетох.
С удоволствие прочетох.
morskipesni написа:
Глупости. Бележиш нови върхове в празнословието.
Апропо, по повод празнословието. В сайт Откровения се е регистрирал съвсем наскоро някой си Валери Станков. Не го познавам, но по-долу цитирам втория куплет на двукуплетното му стихотворение, озаглавено "Есен на село":
"в полето с гнилите салаши се дръгне вятърът в зори,
и кметът към града отпраши, НАРАМИЛ пак торба пари,
рекичката – и тя, издъхна! – и нито риба, нито рак,
НАРАМИЛ дрехата си връхна, се връща лудият по мрак,
припламне слънцето, припуши в дрипясалите ми кладни,
мълча под кривите си круши в печални, есенни слани."
Боже мой, какъв по-ярък пример на празнословие да дам от този куплет. Направо Еверест на празнословието и стихоплетството. Но не и на техниката на писане, защото съм дал с главни букви двукратната употреба на "НАРАМИЛ". Малко множко е това НАРАМИЛ. Ама толкова си може човечецът. Може и да НАРАМИ като нищо нещо от онзи, който се Вознесе**** ! Хайде със здраве! И да пееш винаги с голям микрофон в устата...