Постинг
19.09.2022 08:46 -
Под прицела на есента
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 968 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2022 09:01
Прочетен: 968 Коментари: 12 Гласове:
5
Последна промяна: 19.09.2022 09:01
ПОД ЕСЕНТА
Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее.
И виждаш вече белите полета -
студът обзел самотните им длани,
и мостовете с спризрачния прицел
към хоризонта сетен и случаен.
...А оцеляването ни е кратко!
И най-добре е да си объл камък -
насън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...
И най-добре е да си объл камък -
насън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...
цитирайнасън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...
ТИ ВИЖДАШ ЕСЕНТА ДА ПОБЕЖДАВА,
В РЪЦЕТЕ ТИ ДА ВРЪЧВА НОВА КНИГА,
А МОРСКА ПЕСЕН НЯКЪДЕ ЗАПЯВА,
ЧЕ ЗЛОБИЦАТА ВСЕ НЕ МУ ДОСТИГА.
цитирайВ РЪЦЕТЕ ТИ ДА ВРЪЧВА НОВА КНИГА,
А МОРСКА ПЕСЕН НЯКЪДЕ ЗАПЯВА,
ЧЕ ЗЛОБИЦАТА ВСЕ НЕ МУ ДОСТИГА.
Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!
цитирайmorskipesni написа:
Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!
rosiela написа:
Младене,връх!
И най-добре е да си объл камък -
насън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...
И най-добре е да си объл камък -
насън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...
rosiela написа:
ТИ ВИЖДАШ ЕСЕНТА ДА ПОБЕЖДАВА,
В РЪЦЕТЕ ТИ ДА ВРЪЧВА НОВА КНИГА,
А МОРСКА ПЕСЕН НЯКЪДЕ ЗАПЯВА,
ЧЕ ЗЛОБИЦАТА ВСЕ НЕ МУ ДОСТИГА.
ТИ ВИЖДАШ ЕСЕНТА ДА ПОБЕЖДАВА,
В РЪЦЕТЕ ТИ ДА ВРЪЧВА НОВА КНИГА,
А МОРСКА ПЕСЕН НЯКЪДЕ ЗАПЯВА,
ЧЕ ЗЛОБИЦАТА ВСЕ НЕ МУ ДОСТИГА.
Много уместен коментар. Тази дребна душица, Морски песни, която е анонимната и гротескна форма на качулатото поетично недоразумение, се пръска по шевовете от завист, защото добре осъзнава, че освен евтини римушки не е в състояние да поднесе нищо в поезията. А това за него значи пълна забрава!
morskipesni написа:
А под прицела на глупостта, мисан? Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!
Но твоето е непоправима глупост, т.е .ТЪПОТА. При това твоята тъпота е ЗЛОКАЧЕСТВЕНА!!!
rosiela написа:
Ще ти се, ама няма да стане.
morskipesni написа:
Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!
Нищожеството ще завърши много зле. Убеден съм. Небесните сили вече ми дадоха знак, че ще бъдат безпощадни към него.
...интересна съпоставка между Есента в природата и в човешкия живот.
Есента като сезон, подготвя нови кълнове за пролетното пробуждане: " мъртвото отново ще живее".
На този фон твърдението "А оцеляването ни е кратко" и "времето не може да ни върне" носи тъга и безнадеждност.
Ненадейно окуражително звучат финалните два реда на стиха ти, Мисана.
И това ми харесва!
цитирайЕсента като сезон, подготвя нови кълнове за пролетното пробуждане: " мъртвото отново ще живее".
На този фон твърдението "А оцеляването ни е кратко" и "времето не може да ни върне" носи тъга и безнадеждност.
Ненадейно окуражително звучат финалните два реда на стиха ти, Мисана.
И това ми харесва!
zemja написа:
Виждам... ...интересна съпоставка между Есента в природата и в човешкия живот.
Есента като сезон, подготвя нови кълнове за пролетното пробуждане: " мъртвото отново ще живее".
На този фон твърдението "А оцеляването ни е кратко" и "времето не може да ни върне" носи тъга и безнадеждност.
Ненадейно окуражително звучат финалните два реда на стиха ти, Мисана.
И това ми харесва!
Есента като сезон, подготвя нови кълнове за пролетното пробуждане: " мъртвото отново ще живее".
На този фон твърдението "А оцеляването ни е кратко" и "времето не може да ни върне" носи тъга и безнадеждност.
Ненадейно окуражително звучат финалните два реда на стиха ти, Мисана.
И това ми харесва!
В есента виждам само изобилието от плодове и зеленчуци и разноцветните дървета.
цитирайkvg55 написа:
missana, В есента виждам само изобилието от плодове и зеленчуци и разноцветните дървета.
"Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те.
И колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете..."