Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09 08:46 - Под прицела на есента
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 205 Коментари: 12 Гласове:
5

Последна промяна: 19.09 09:01



ПОД ЕСЕНТА




Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее.
И виждаш вече белите полета -
студът обзел самотните им длани,
и мостовете с спризрачния прицел
към хоризонта сетен и случаен.
...А оцеляването ни е кратко!
И най-добре е да си объл камък -
насън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,връх!
19.09 09:58
И най-добре е да си объл камък -
насън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...
цитирай
2. rosiela - РЕПЛИКА
19.09 10:00
ТИ ВИЖДАШ ЕСЕНТА ДА ПОБЕЖДАВА,
В РЪЦЕТЕ ТИ ДА ВРЪЧВА НОВА КНИГА,
А МОРСКА ПЕСЕН НЯКЪДЕ ЗАПЯВА,
ЧЕ ЗЛОБИЦАТА ВСЕ НЕ МУ ДОСТИГА.
цитирай
3. morskipesni - А под прицела на глупостта, мисан?
19.09 10:20
Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!
цитирай
4. rosiela - Ще ти се, ама няма да стане.
19.09 10:38
morskipesni написа:
Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!

цитирай
5. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси, за прекрасния ти коментар!
19.09 19:49
rosiela написа:
Младене,връх!
И най-добре е да си объл камък -
насън да те търкаля преживяното,
когато времето не може да те върне,
когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето, във който си останал...

цитирай
6. missana - Отново ти благодаря, Роси!
19.09 19:53
rosiela написа:

ТИ ВИЖДАШ ЕСЕНТА ДА ПОБЕЖДАВА,
В РЪЦЕТЕ ТИ ДА ВРЪЧВА НОВА КНИГА,
А МОРСКА ПЕСЕН НЯКЪДЕ ЗАПЯВА,
ЧЕ ЗЛОБИЦАТА ВСЕ НЕ МУ ДОСТИГА.


Много уместен коментар. Тази дребна душица, Морски песни, която е анонимната и гротескна форма на качулатото поетично недоразумение, се пръска по шевовете от завист, защото добре осъзнава, че освен евтини римушки не е в състояние да поднесе нищо в поезията. А това за него значи пълна забрава!
цитирай
7. missana - Глупостта е нещо поправимо, нищожно Недоразумение.
19.09 20:00
morskipesni написа:
А под прицела на глупостта, мисан? Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!


Но твоето е непоправима глупост, т.е .ТЪПОТА. При това твоята тъпота е ЗЛОКАЧЕСТВЕНА!!!
цитирай
8. missana - Благодаря ти, Роси!
19.09 20:05
rosiela написа:
Ще ти се, ама няма да стане.
morskipesni написа:
Засега е още тиха, брътвежна- явно те цели с дребни сачми. Кога ли ще те тресне дефинитивно в челото с едрия калибър?!



Нищожеството ще завърши много зле. Убеден съм. Небесните сили вече ми дадоха знак, че ще бъдат безпощадни към него.
цитирай
9. zemja - Виждам...
19.09 21:32
...интересна съпоставка между Есента в природата и в човешкия живот.
Есента като сезон, подготвя нови кълнове за пролетното пробуждане: " мъртвото отново ще живее".
На този фон твърдението "А оцеляването ни е кратко" и "времето не може да ни върне" носи тъга и безнадеждност.
Ненадейно окуражително звучат финалните два реда на стиха ти, Мисана.
И това ми харесва!

цитирай
10. missana - Дълбоко съм трогнат от чудесния ти коментар, Земя!
19.09 23:23
zemja написа:
Виждам... ...интересна съпоставка между Есента в природата и в човешкия живот.
Есента като сезон, подготвя нови кълнове за пролетното пробуждане: " мъртвото отново ще живее".
На този фон твърдението "А оцеляването ни е кратко" и "времето не може да ни върне" носи тъга и безнадеждност.
Ненадейно окуражително звучат финалните два реда на стиха ти, Мисана.
И това ми харесва!


цитирай
11. kvg55 - missana,
20.09 22:35
В есента виждам само изобилието от плодове и зеленчуци и разноцветните дървета.
цитирай
12. missana - Да, Краси, но тази година за пенсионерите ще е:
21.09 00:31
kvg55 написа:
missana, В есента виждам само изобилието от плодове и зеленчуци и разноцветните дървета.


"Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те.
И колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете..."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3114891
Постинги: 2197
Коментари: 14672
Гласове: 2845
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31