света вече лазят 8 милиарда човешки буболечки.
И всяка иска да има дрехи, жилище, отопления, храна, кола, пътешествия, мобофони, телевизори и т.н.
А земята изнемогва вече.

Съвпадаме 100 процента в тази констатация. Преди години написах това стихотворение /по-долу/ за тези милиарди буболечки:



СТЕНАТА

В полето на мечтите никне време
и с плевелите бързо избуява.
Издига се нагоре като Хребет. -
Стена с цвета на вечната забрава.

Стена на скръб и сълзи нечовешки.
Стена на вкопчените в нея катерачи. -
Пълзящи милиарди буболечки
преди да падне сянката на Здрача.

А, не!
Не съм съгласен с "Небитието е отпред".
Това компрометира вярата в бога. За вярвашите.
А аз смятам, че небитието за човечеството, за отделния човек не е важно и интересно, е твърде далече за да се тревожим днес.
"Руският учен Владимир Кузнецов заяви, че слънцето няма да изгасне още 4,5 милиарда години", съобщава © Actualno.
Така че що са години занапред, живот и здраве.

При това такива, които съществуват вечно!

Безумните тълпи край мене шестват.
Безбройни буболечки в треска лазят.
Усещам самотата как ме сепва -
свещеното в душата да опазя.

Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.

Не е за хора, които се заблуждават, че могат да свирят на акордеон.

По-лесно е а кордеон да свири на пън, отколкото пън да свири на акордеон...!

да те споходи- да те зарадва, та да ти "светне" от небитие. Още една "ваксина" и си шен. Па и без нея!

Пенсията, която те храни, няма да е достатъчна за оцеляването ти.
Горката майка - искрено й съчувствам. Тя постъпва като Лабискуи - героинята на Джек Лондон, която събира в торбичка последните трохи и умира от глад, за да ги даде на Кит Белю /Пушилката/. Но ти приличаш на този герой само по това, че вдигаш прекалено много пушилка.

Мисля, че е достатъчно човек да опази "свещеното в душата си", за да е достоен за дадения му живот.
А в "картата на вечността" ще попадне само с красивите си дела.