Постинг
07.09.2022 20:47 -
ДЕЖАВЮ
Лицето ми огледа се във сянка.
Бе знак на съдбоносна тишина.
И фреската-ребро в пространство,
превърнато от спомени в стена.
Изгубих се внезапно в лабиринта
на бързотечните унили летни дни.
Зад облак бе хвърчилото на истината,
каньон животът между планини.
От дъното възнак изпих простора
с осиротелите от взиране очи.
Бях в костница от скелети на хора,
изсмукани от пипалата на лъчи.
онемях. Моите възхищения.
цитирайrosiela написа:
Младене, онемях. Моите възхищения.
дадена възраст нататък като че ли всичко се превръща в нескончаемо дежавю.
Започваш да предусещаш какво ще ти кажат, как ще реагират, какво ще направят, как ще изглежда и какво ще видиш там, където отиваш.
цитирайЗапочваш да предусещаш какво ще ти кажат, как ще реагират, какво ще направят, как ще изглежда и какво ще видиш там, където отиваш.
iw69 написа:
От дадена възраст нататък като че ли всичко се превръща в нескончаемо дежавю.
Започваш да предусещаш какво ще ти кажат, как ще реагират, какво ще направят, как ще изглежда и какво ще видиш там, където отиваш.
Започваш да предусещаш какво ще ти кажат, как ще реагират, какво ще направят, как ще изглежда и какво ще видиш там, където отиваш.
Много си прав. Имам идентично усещане. Водят ни нанякъде, но всичко е неведомо. Или е за заколение, или е към по-добър свят. Да се надяваме, че е второто.
"Как нещата се повтарят! Как не се повтарят те!".
цитирайkvg55 написа:
missana, "Как нещата се повтарят! Как не се повтарят те!".
.. да цапаш и осмърдяваш думите. Хубаво, че НЯМА КАК да останат тия безсмислици и ПОДИР ТЕБЕ.
цитирайmorskipesni написа:
Да, за такива работи ставаш... .. да цапаш и осмърдяваш думите. Хубаво, че НЯМА КАК да останат тия безсмислици и ПОДИР ТЕБЕ.
Споменът за 7-ма пейка и за безподобното отношение към пенсията на една вдовица. Това поне аз ще го помня винаги, но няма да го разказвам на никого, заради горката жена. Защото е срамно и позорно деяние...!