Съществува ли Бог?
Навремето покойният ми баща се шегуваше, че дори и атеистите имат своя бог - Атей.
А сега сериозно. Какви убедителни доказателства имаме за съществуването на Бог? Великият Исаак Нютон обичал да казва:
"Аз не се нуждая от Бог, за да строя своите теории."
И въпреки че самият Нютон е бил силно религиозен, не е ясно защо в науката е необходима хипотезата за съществуване на Бог. Редица изтъкнати учени недвусмислено заявяват принадлежността си към идеята за Бог. Например Айнщайн декларира това с помощта на знаменитото си изказване:
"Бог не играе на зарове" -
камък, който физикът хвърля в градината на Копенхагенската школа в квантовата механика, към която се числят мастити учени като: Нилс Бор, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг и още мнозина други, проправили път на индетерминизма, силно дразнещ пристрастеният към реда Алберт. От друга страна един колос на физиката, като Стивън Уайнбърг /носител на нобелова премия за теоретичната разработка на полето на електрослабите взаимодействия/, който написа великолепната книга "Първите три минути след Сътворението", разказваща за сценария настъпващ непосредствено след Големия взрив, е чиста проба атеист, както това се вижда от финала на цитираната книга.
Навремето във висшето учебно учебно заведение, в което учех, стоеше надпис:
"Когато науката влезе през вратата, религията излиза през прозореца."
Тази мисъл бе подписана, с лека ръка, с името Фридрих Енгелс. Гениалният индийски математик - Сриниваса Рамануджан твърдял, че по време на сън му се явявала богиня Намикал и му диктувала дивни формули, които той записвал веднага след събуждането си. Тези формули поразили въображението на целия математически свят. Въпреки това, обаче, твърдението на Рамануджан не може да се приеме за сериозно доказателство за съществуването, както на богинята Намикал, така и на Бог. Науката е скептична към разказвачи на сънища и видения. Неслучайно учените все още не са приели като нещо сериозно виденията на Йоан Богослов, формирали в тялото на Библията т.нар. Откровение /известно още като Апокалипсис/.
От само себе си се подразбира, че един телевизор не може да се самосглоби. Необходима е предварителна схема, за да се осъществи това сглобяване, а зад тази схема несъмнено стои нечий интелект. Ако приемем, че вселената влиза в ролята на този телевизор, е близко до ума да допуснем, че тя също има свой Създател. Бог! - ще възкликнете вие. Бих се съгласил с вас, но с известни уговорки. Барух /Бенедикт/ Спиноза се изразява малко по-близо до истината:
"Разум или причина, причина или разум!".
Добре, да допуснем, че ви дам картбланш и ви кажа - и аз като вас вярвам в съществуването на Бог. И сега какво? Възниква неминуемо следващият - особено важен въпрос. Този Бог-Творец има ли нещо общо с библейския, или с който и да е друг Бог, от произволна друга религия. Нима Библията, пълна с врели некипели, говори точно за този Бог, или за своя си - напълно измислен Бог. И всички тези църкви и храмове - какво общо имат те с Бог-Творец. Не са ли плод на наши аборигенски вярвания и представи? Или още по-точно казано - нима всички религии в своята съвкупност не са продукт на общото човешко невежество, плод на дълбоко Незнание? Склонен съм да приема за вярно именно последното. Човечеството тъне в глобален Тамас, а религията е жалък опит да се домогне до онова, което не е лъжица за неговата уста. Да не говорим, колко опасна може да стане тя в ръцете на опитни и безсъвестни манипулатори, нещо, за жалост, доказано от хода на човешката история. Или, както простичко формулираха и изповядваха класиците на марксизма в своя триумвират /Маркс - Енгелс - Ленин/ :
"Религията е опиум за народите."
Откровено ви заявявам,че съм сторонник на идеята за съществуване на Бог-Създател. Тя е смислена и ползотворна. Тя вдъхва надеждата, че вторият принцип на термодинамиката - този за ентропията, може да бъде оборен. Макар че от друга страна се наблюдава като феномен нещо, което можем да наречем Закон за съхранение на ентропията. Но ние можем да приемем, че той е само свидетелство за отсъствието на висок разум на локално ниво. С други думи - Бог пребивава повече в своя Сион, отколкото в материалната вселена. Това често се случва - родител да изостави детето си и то да порасне без него на улицата.
Опитите да видим Бог като единствено олицетворяващ благост и съвършенство са несъстоятелни. Бог е и деятелност и в това е втората му главна функция. Първата е априорен и постериорен промисъл. Религиите приписват на Бог нетварност. Отрицават познанието на Бог чрез Творението му. В този смисъл те утвърждават че Бог е непристъпна светлина, че Той притежава и неизявима същност. Тоест поне за нас - простосмъртните, Бог е нещо в себе си. Същевременно пак тези религии лансират тезата, че човекът е образ и подобие Божие. Парадоксално, нали? Едно подобие не може да опознае подобието си. Очевадна нелепост и недомислие. Овладяването на свръхспособности тези религии наричат "прелест", нещо, което отвежда можещите към редиците на Сатаната. Или:
"Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно."
Е ли Бог всемогъщ? Това е друг фундаментален въпрос. Той отдавна е контриран с остроумен и парадоксален отговор:
Ако Бог беше всемогъщ, то Той щеше да създаде камък толкова тежък, че да не може да бъде повдигнат и от Него самия!
Това положение странно напомня парадокса на Ръсел в математиката:
"Множеството от всички множества не е множество."
Сиреч - този камък, камък ли ще бъде? Или какво?
Всички религии признават съществуването на опонент на Бога. В различните религии той се явява под различни наименования, но най-общо можем да му присвоим името Сатана. Сатана е падналият ангел, бивш Божий любимец. Той притежава уникални дарби и господарува над материалния свят, т.е. над Божието Творение. Основните му отлики са Лукавство и Гордост. Той може да е съзидателно начало единствено в името на последващо и окончателно разрушение. Сатана не се занимава с вече падналите ниско същества. Те са му в кърпа вързани. Търкалят се сами надолу по склона на пропастта, в дъното на която е мрачният му замък. Него го интересуват онези самотни алпинисти, устремили се с цялата си енергия към Сион. Тях той иска да отклони от праведния път - да ги направи подвластни му Божии дисиденти. За тази цел не жали средства и сили - да си припомним страданията на Йов! Ако църквите са инструмент на Бога, то можем смело да допуснем, въз основа на казаното по-горе, че в тях отдавна се е настанил Сатана. Въплътен в попове, монаси, светци и пр. Овладявайки тях - като форпостове, Той ще има очевидно спечелена партия. Затова лично аз съм убеден, че най-опасните места за вярващите са църкви, манастири и etc. Там с ехидна, незрима усмивка, седнал на невидим шезлонг, Той ги очаква, за да ги отлъчи от Божието стадо.
Ако бъдем логически последователни, можем да се лишим от бинарността, колкото и скъпа, и вкоренена в нашето съзнание, да ни е тя. Защо са ни неоходими две различни начала? Можем просто да допуснем, че това, което наричаме Бог и онова, което наричаме Сатана, са всъщност проявление на една единна първосъщност. И наистина функцията квадратен корен от х приема винаги две различни стойности за положително х. Едната е положителна, а другата отрицателна. Например квадратен корен от 4 се равнява на +2, но същевременно и на -2. И ако чисто условно числото +2 e изявител на Божието начало, то пак чисто условно, можем да считаме -2 за проявление на сатанинското начало. Ала виждаме ясно единната им първосъщност - числото квадратен корен от 4.
Далеч съм от мисълта, че нещата в действителност са толкова прости. Да разгледаме корен един милион от 4. Той вече ще приеме един милион различни значения. Можем да допуснем, че Божията същност разпада дори на безбройно много стойности всяко едно число и всяко нещо, както действа например многозначната функция логаритъм. Но макар и привидно многозначна, тази функция, както и всяка друга многозначна функция, може да се превърне в еднозначна чрез залепване на отделните й клонове върху подходяща Риманова повърхнина. Така получаваме възможност да гледаме на Бог като на едно многообразие от противоречиви същности, които обаче разкриват единна първоприрода върху подходяща повърхнина - вероятно митичният Сион!
Аз вярвам в божествената сила на Космоса и на цялата Природа.
Искам да цитирам размислите на един от действащите лица в романа "Бенковски" на Яна Язова:
. " Всесилният бог не е сигурен в силата и правотата си над хората и за да им натрапи своя култ, не се спира пред нищо и погубва цели народи. Не е уверен и в онези, които са му предани докрай, и ги подлага на най-тежки страдания, иска да му доказват вярата си с най-скъпото, с кръвта и плътта си. Какъв е този жесток, ненаситен, кървав бог? ... Измислили са го хората, защото са разбрали, че са слаби и трябва някой да ги пази и направлява. Добре, но защо са измислили такъв бог? Той иска от хората да му вярват, а сам не им вярва, иска примирение, а отмъщава. Друг бог трябваше да си измислят, този е безбожен! Този се грижи само за себе си, за славата и властта си, а човеците обезличава, за да му служат и да го величаят. Йов, Авраам и много други като тях са обезличени и не са никакви мъже, щом безропотно понасят страданията си, за да угодят на капризите му. Авраам е престъпник, вдига с чиста съвест ножа върху сина си, за да докаже вярата си, а каква е тази вяра, дето се доказва с престъпление? Ако е истински баща, той трябва да се принесе в жертва заради сина си или да отмъсти..."
В тези думи има частица тъжна истина, над която човек винаги ще се замисля
Спорът звучи горе-долу така:
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“
— Знаеш ли, това ми напомня онази история с Райската градина — каза Форд.
— Хъ?
— Градината на рая. Дървото. Ябълката. Сещаш ли се?
— Разбира се, че се сещам.
— Онази особа, вашият господ, взема, че туря едно ябълково дърво насред градината и казва: „Правете каквото искате, момчета, но само от ябълките не яжте.“ И не щеш ли — изненада! Те изяждат една ябълка, а той изскача иззад храста и крещи: „Фанах ли ви!“ Нямаше да бъде по-различно и ако не бяха я изяли.
— Защо?
— Защото ако си имаш работа с такива типове, на които им доставя удоволствие да оставят на тротоара шапки с тухли под тях, можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че няма да се откажат. В последна сметка все ще те хванат.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма значение. Яж!
— Знаеш ли, това място много ми прилича на райска градина.
— Яж!
— А и ти ми говориш като змията.
Дъглас Адамс, най-човечният човек, чийто мисли съм чел някога.
Да имате много хубава седмица и нека бог да ви пази!
