Лирико Тъжен, весел не бъди!

Веселието прави ни безлични.

От тъжна лирика ти слово съгради,

ще го четат, които са различни.

 

Лирико Тъжен, даже да си сам

на Бог отвътре ти ще си отдаден.

Ще ти е тежко, много тежко знам,

дори от майка си ще си предаден.

 

Светът ще се превърне в чер тунел

и сила властна в него ще те влачи

към края лобен - място за разстрел,

студено място с хиляди палачи.

 

Но даже с тъмната превръзка на очи

до теб неведомо ще стига светлината.

Лъчът божествен от соната ще звучи -

най-лунната - спасител на душата!

глупакът може да е вечно весел.

УНИКАЛНО.
ТУК Е СПАСЕНИЕТО:


Но даже с тъмната превръзка на очи

до теб неведомо ще стига светлината.

Лъчът божествен от соната ще звучи -

най-лунната - спасител на душата!

"Веселието прави ни безлични".
Както е казал Лев Николаевич : "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему".

Да, вечно весел е само глупакът или някой Лофтър:

"Аз съм Лофтър - шутът и палячо.
Аз съм струна на ехидния ви глас.
Безусловно - смейте се глупаци!
Аз съм АЗ!"

Човешката тъга има много лица и е обект на отражения в различните изкуства.
Тук има един мотив, който хвърля ведрина върху това чувство: колкото и отайващо тъжен да си, вярата в Бога ще те озарява отвътре като лъч от "Лунната соната".
Споменаването на тази велика творба на Бетовен е напълно уместно, като се знае, че тя е написана в период на безкрайно страдаие и самота...
Но да се усмихнеш през тъгата, също е сила на Духа.

превръзка няма, черни очила, метална маска или пък тунели тъмни...Те само са препядствията падаши след конен бяг по пътя към лъчи невидими, стаили силата неподозирана...