Бях вятър скрит дълбоко във нощта

и черната река над мен не бе

ни орис още, нито самота,

а само тъмно мамещо небе.

И аз владеех хиляди земи,

а детският ми сън не беше пак

заглъхващ отглас от неясен вик

над кални преспи и петна от сняг.

Една галера идваше към мен.

Там роби бяха моите мечти.

Щастливо робство - доброволен плен,

но все отдалечаваше се ти.

Сега съм върху малката Земя.

Над мен мъждее малкото небе.

Изпуска фосфор мъртвата луна

и свети с отразени цветове.