Прочетен: 2262 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2022 20:31
ЕСЕН -
Глух път с надпис - "за никъде"...
Кална локва - око на Отвъдното...
Листа издъхващи - хербарий на вятъра...
Непонятна мъгла - символ на Несбъднатото...
МЕЧТАНИЕ
За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.
Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност...
Ще се завърне светлото начало -
изгнаник в ерата на ветровете.
Прелей се в него и станете цяло,
блещукащ образ - зрим за боговете.
НАСРЕЩНО
Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. -
Два образа за миг в един съвпадат,
а после почва дългото им странстване
след залеза белязан с вечен запад.
Ти идваш неповикана и тиха
след жаждата с напуканите устни.
Дали си сън, а аз съм лунатика
за щастието в пропастта въжето спуснал...?
ДЪХ ПОСЛЕДЕН
Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени анфас.
Ти търсиш бъдещето млада,
а аз оставам някъде назад -
зад облаците легнали в засада
върху тревите скрили моя свят.
Сърцето къса сетната си струна
и пари болката в недрата на гръдта.
Обичах те до лудост най-безумно,
жена-дете с вълшебна чистота.
Обичах те, единствен ангел,
превзел самотните от чакане мечти.
От най-високото небе пристанал,
с неподражаеми от никого черти.
Сега те губя - Дъх последен,
удавен в замъка на моята тъга,
за бъдещето свое непотребен
и тъмна сянка в белотата на снега.
ПОДНЕБЕСНО
Спасителят е в отпуск. -
Тишината пунктирана е с точки и тирета.
Безумен морз и сякаш личен пропуск. -
Възползвай се да пишеш до Небето
едно Прошение. Но цайтнот те наляга
и блиц-рефлексите отказват да работят.
Тогава куфарите бързо стягай.
Напускай стадото от социороботи.
Желанията стичат се в пътека
и в руслото й сянка се промъква...
Животът не е само дискотека,
а преразказана от спомените мъка.
Възлиза сянката на твоята надежда -
готическа проекция на сатаната.
Прическата на погледа отвежда
до място за доене на стадата...
НИШКАТА НА АРИАДНА
И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.
Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.
АЛЕФ НУЛА
Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.
Погалих с длан самотната брезичка
погледнала ме нежно, без очи.
В един-единствен миг дари ме с всичко
и редом с мен разбиращо мълчи.
Сега съм просто раздавач на вяра -
на бедните от нея ще раздам.
Смъртта ще изненадам с изневяра
и влюбен в нея ще остана сам!
ЗАД ЗАВЕСАТА
Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта
към бездните и извисен се моля. -
Да има върхове над всеки блян.
Безбройни пропасти...телата ни да падат.
Духът е птица - винаги е сам.
И рее се спирално до припадък...
Пространството прилича на море,
с вълни невидими - разпенен вятър.
И времето със маски - без да спре,
играе себе си в космически театър.
ТОЛКОВА ДАЛЕЧ, ТОЛКОВА БЛИЗО
Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.
На сребролъки утринни лъчи се молиш
след изгрева останал сън в росата.
Погребал трайно бившите неволи,
денят със златно наметало те намята.
И спомени с илюзия позната
навяват пак утеха на сърцето.
То бъдещето се опитва да помята,
с надежда миналото призрачно да свети...
Животът е несбъднато начало
в короната от ветрове гнезденце свило.
Разлъчени със него пак сте цяло
под жътвена луна зъл сърп извила.
- О, Пътнико, кажи ми, че сънуваш
последен сън между Небето и Земята...!
Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък.
ТЪРСЯ ТЕБ
Светът е виелица.
Всеки търси
да срещне любов.
Вейка огънче
в ледена зима.
Белотата ме плаши
до смърт.
Припознавам се в тези
отвън.
Търся тебе -
безсмъртна любима.
Имам смътен портрет,
вехта снимка
от бъдеще скришно.
Просто спри се за миг -
аз съм гара Поет.
Помълчи!
Всяка дума
излишна е.
И не искай семейство,
деца.
И не искай планове
пищни.
В този космос студен
имаш огъня (мен),
приеми,
че съм твоята истина.
Ще ти стигна ли сам -
прокълнат от света
с раница
тромаво минало...?
Кой съм днес?
Откъде съм дошъл?
Накъде аз вървя?
Просто дай ми
последна амнистия.
Животът всъщност е илюзия, създадена от ...
За коклюша и ... отново за ваксините!?
Виждам облика на следващата ти стихосбирка, Мисана!
Дерзай!
Виждам облика на следващата ти стихосбирка, Мисана!
Дерзай!
Безкрайно съм ти признателен!
И в търсенето на Нея, следвайки нишката на Ариадна, си направил толкова заобиколки – от близо и далеч, до дъх последен.
И в търсенето на Нея, следвайки нишката на Ариадна, си направил толкова заобиколки – от близо и далеч, до дъх последен.