Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 20:26 - ТЪРСЯ ТЕБ - цикъл от стихотворения
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 832 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 11.08 20:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЕСЕН -



Глух път с надпис - "за никъде"...
Кална локва - око на Отвъдното...
Листа издъхващи - хербарий на вятъра...
Непонятна мъгла - символ на Несбъднатото...






МЕЧТАНИЕ




За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.

Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.

Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност...

Ще се завърне светлото начало -
изгнаник в ерата на ветровете.
Прелей се в него и станете цяло,
блещукащ образ - зрим за боговете.



 






НАСРЕЩНО





Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. -
Два образа за миг в един съвпадат,
а после почва дългото им странстване
след залеза белязан с вечен запад.
Ти идваш неповикана и тиха
след жаждата с напуканите устни.
Дали си сън, а аз съм лунатика
за щастието в пропастта въжето спуснал...?







ДЪХ ПОСЛЕДЕН



Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.

Най-хубавото, с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени анфас.

Ти търсиш бъдещето млада,
а аз оставам някъде назад -
зад облаците легнали в засада
върху тревите скрили моя свят.

Сърцето къса сетната си струна
и пари болката в недрата на гръдта.
Обичах те до лудост най-безумно,
жена-дете с вълшебна чистота.

Обичах те, единствен ангел,
превзел самотните от чакане мечти.
От най-високото небе пристанал,
с неподражаеми от никого черти.

Сега те губя - Дъх последен,
удавен в замъка на моята тъга,
за бъдещето свое непотребен
и тъмна сянка в белотата на снега.








ПОДНЕБЕСНО





Спасителят е в отпуск. -
Тишината пунктирана е с точки и тирета.
Безумен морз и сякаш личен пропуск. -
Възползвай се да пишеш до Небето

едно Прошение. Но цайтнот те наляга
и блиц-рефлексите отказват да работят.
Тогава куфарите бързо стягай.
Напускай стадото от социороботи.

Желанията стичат се в пътека
и в руслото й сянка се промъква...
Животът не е само дискотека,
а преразказана от спомените мъка.

Възлиза сянката на твоята надежда -
готическа проекция на сатаната.
Прическата на погледа отвежда
до място за доене на стадата...







НИШКАТА НА АРИАДНА




И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.

Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.








АЛЕФ НУЛА



Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.

Погалих с длан самотната брезичка
погледнала ме нежно, без очи.
В един-единствен миг дари ме с всичко
и редом с мен разбиращо мълчи.

Сега съм просто раздавач на вяра -
на бедните от нея ще раздам.
Смъртта ще изненадам с изневяра
и влюбен в нея ще остана сам!


 







ЗАД ЗАВЕСАТА



Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта
към бездните и извисен се моля. -

Да има върхове над всеки блян.
Безбройни пропасти...телата ни да падат.
Духът е птица - винаги е сам.
И рее се спирално до припадък...

Пространството прилича на море,
с вълни невидими - разпенен вятър.
И времето със маски - без да спре,
играе себе си в космически театър.



 

 

 

 

ТОЛКОВА ДАЛЕЧ, ТОЛКОВА БЛИЗО




Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.

На сребролъки утринни лъчи се молиш
след изгрева останал сън в росата.
Погребал трайно бившите неволи,
денят със златно наметало те намята.

И спомени с илюзия позната
навяват пак утеха на сърцето.
То бъдещето се опитва да помята,
с надежда миналото призрачно да свети...

Животът е несбъднато начало
в короната от ветрове гнезденце свило.
Разлъчени със него пак сте цяло
под жътвена луна зъл сърп извила.

- О, Пътнико, кажи ми, че сънуваш
последен сън между Небето и Земята...!
Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък.



 

 

 

 ТЪРСЯ ТЕБ




Светът е виелица.
Всеки търси
да срещне любов.
Вейка огънче
в ледена зима.
Белотата ме плаши
до смърт.
Припознавам се в тези
отвън.
Търся тебе -
безсмъртна любима.
Имам смътен портрет,
вехта снимка
от бъдеще скришно.
Просто спри се за миг -
аз съм гара Поет.
Помълчи!
Всяка дума
излишна е.
И не искай семейство,
деца.
И не искай планове
пищни.
В този космос студен
имаш огъня (мен),
приеми,
че съм твоята истина.
Ще ти стигна ли сам -
прокълнат от света
с раница
тромаво минало...?
Кой съм днес?
Откъде съм дошъл?
Накъде аз вървя?
Просто дай ми
последна амнистия.






Гласувай:
5



1. zemja - Лабиринт от чувства и мисли!
11.08 20:56
Копнежи, съмнения, вяра... Всичко, което бележи пътя на един човек, търсещ щастието в Любовта.
Виждам облика на следващата ти стихосбирка, Мисана!
Дерзай!
цитирай
2. missana - Благодаря, Земя! Винаги си ме подкрепяла творчески.
11.08 21:02
zemja написа:
Лабиринт от чувства и мисли! Копнежи, съмнения, вяра... Всичко, което бележи пътя на един човек, търсещ щастието в Любовта.
Виждам облика на следващата ти стихосбирка, Мисана!
Дерзай!



Безкрайно съм ти признателен!
цитирай
3. rosiela - Младене,
11.08 21:17
моето огромно браво.
цитирай
4. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
11.08 23:58
rosiela написа:
Младене, моето огромно браво.



цитирай
5. kvg55 - missana,
12.08 00:06
Избрал си тъжната и сива страна на есента. А есента има и многоцветна и богата страна, заради която този сезон ми е любим.
И в търсенето на Нея, следвайки нишката на Ариадна, си направил толкова заобиколки – от близо и далеч, до дъх последен.
цитирай
6. missana - Благодаря ти за точния и справедлив коментар!
12.08 01:35
kvg55 написа:
missana, Избрал си тъжната и сива страна на есента. А есента има и многоцветна и богата страна, заради която този сезон ми е любим.
И в търсенето на Нея, следвайки нишката на Ариадна, си направил толкова заобиколки – от близо и далеч, до дъх последен.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3093977
Постинги: 2192
Коментари: 14630
Гласове: 2833
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31