Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2022 20:28 - В ТЪРСЕНЕ НА ШАМБАЛА - поетичен цикъл
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 979 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 10.08.2022 20:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В ТЪРСЕНЕ НА ШАМБАЛА



Морето е далечна синя фльонга -

трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-
шерпи с името Захлас.

Небето е безсмислена карфица,
забола болна от несбъдване мечта.
Докосва я умиращата птица
с криле размахани над пропастта.








БЕЗСТРАСТЕН ЕТЮД


Последното си слънце търсиш в мрак.

Не чакай то самичко да изгрее.
В полетата безизходни се луташ пак.
Душата-бродница обезверена крее.

И вместо слънце - свети резен от луна.
Съсирва бавно отразеното сияние
на непокълналата нощем светлина
от хиляди слънца, живеещи в изгнание.








ПОД ЛУНЕН СЪРП


Запитвал ли си се какво изпитва

умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.

И рижи хълмове пак втренчват поглед
в прегърбените мигове без броня.
Керваните им лъкатушещо се молят
пред Залеза - най-святата икона.








ОСТАВАМ СТРЪК ДО ДРУГАТА ТРЕВА



Най-тъмно е в тунела на лъча.
Блестящ отвън, той носи вътре мрака.
И нотите на всяка тишина ечат
в скръбта, която вечно радост чака...

Оставам - стрък до другата трева.
Светът е опиум, нестигащ до сърцето.
Надежда дава на безбройни същества
на дим възнасящи се към небето.








БЕНГАЛСКИ СРЕЩИ



На нашата скамейка сме щастливи,
далече  от безумните тълпи.
Докоснали се в светлини лениви,
на залеза в горящия фитил.

Очите срещат се в невинна ласка
и разпиляват радостни искри -
бенгалски огънчета от неземен блясък,
с които твоята любов открих!











В ТАКИВА МИГОВЕ





Понякога е просто да се мразим
или в престорено безчувствие да зъзнем.
Да мамим любовта си...но напразно -
дори и времето не съумя да я погълне.

В такива мигове главата си полагай
с най-кадифена ласка върху мене.
Сърцето ми да чуеш как залага
с неравния си пулс да те приеме -

обратно - като ангелска икона,
с лика красив на първото ни време.
Венчани да се слеем по закона,
отхвърлил бог и дявол - непотребни!










ИЗСТИВАНЕ





Днес всеки ти е чужд -
последно време
със хладно наметало те намята.
Под шапката на този свят
залиташ
с пияната походка на моряка.
Далечни ветрове навяват близки пръски
от някогашни океани.
Превърнали се в локви те пресъхват
и осоляват пресните ти рани.
Момичето на твоята надежда
със безразличие от упор странно
                                                                 гледа.
И отразен в очите й със страх съзираш,
как бъдещето мачтата навежда...

Поклащат се в небесната елха звездите
и Бог в костюм на дядо Коледа ти маха.
Но под разтворените му одежди скрито
проблясва черен шлейф на сатаната!

 

 

 




Гласувай:
4



1. zemja - Внушения!
10.08.2022 20:46
По пътя си към щастието човек неминуемо се препъва в сблъсъка на мечти и реалност.
Но е по-добре да вярва в съществуването на Шамбала, отколкото да я отрича...
Това прочетох между редовете, Мисана!
цитирай
2. iw69 - Когато
10.08.2022 20:55
орелът, който е царят на небето, разбере, че идва краят му, започва да лети с последни сили наггоре, нагоре до където може. После прибира крилата си завинаги и се устремява надолу, докато се сблъска с пълна сила с тайнствената за него земя.
цитирай
3. rosiela - Младене,
10.08.2022 21:23
невероятни размисли и познания в тези стихове.
цитирай
4. kvg55 - missana,
10.08.2022 22:58
От личен опит знам, че животът на тези, които забравят, минава в търсене.
цитирай
5. missana - Чудесен коментар. Благодаря, Земя!
11.08.2022 00:57
zemja написа:
Внушения!
По пътя си към щастието човек неминуемо се препъва в сблъсъка на мечти и реалност. Но е по-добре да вярва в съществуването на Шамбала, отколкото да я отрича...
Това прочетох между редовете, Мисана!


Шамбала е символ на най-недостъпното и точно в това е залогът за нейното съществуване!
цитирай
6. missana - Благодаря, Ив!
11.08.2022 01:01
iw69 написа:
Когато орелът, който е царят на небето, разбере, че идва краят му, започва да лети с последни сили нагоре, нагоре до където може. После прибира крилата си завинаги и се устремява надолу, докато се сблъска с пълна сила с тайнствената за него земя.


Много картинно описа последните мигове на орела. Най-често той избира скала и пикира неистово върху нея, за да загине, когато почувства близостта на края си.
Има много да се учим от него!
цитирай
7. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
11.08.2022 01:02
rosiela написа:
Младене, невероятни размисли и познания в тези стихове.

цитирай
8. missana - Благодаря ти!
11.08.2022 01:05
kvg55 написа:
От личен опит знам, че животът на тези, които забравят, минава в търсене.


За да забравиш, трябва да има нещо, което си заслужава да помниш.
А има ли такова???????????????????????
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5037808
Постинги: 2885
Коментари: 18677
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031