Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08 20:26 - ВИДЕНИЯ - цикъл от стихове
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1869 Коментари: 8 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



БЯЛА ЛЯСТОВИЦА




- Бяла лястовице, лястовице бяла,

долетя в последната ми есен.

Да закръглиш изживяното до цяло

и маркираш моя път небесен.

 

Всички други лястовици отлетяха.

Не оставиха дори и бегъл спомен.

Болка носи сетната им стряха

инкрустирана с гнезда бездомни.

 

Ала бяла, ти със човчица разплете

възела чернеещ се на Гордий.

Литнала към хребета на стиховете

от подножието на безбройните им орди.

 

- Бяла лястовице, лястовице бяла,

аз не искам с мене да те взема.

Там, на прага на подземната раздяла,

знак стани за светлина неземна!








ГАРВАН




Изхвърлям скъпоценното зад рамо,
студено утро ми намята шал.
Скверни ме слънцето от облаци обрано
и няма как да си остана цял.

В завоите от спомени се губя,
разтеглен влак сред черната си нощ.
Излюпих гарван от яйцето блудно.
Полита той - аз бързо губя мощ.











ВИДЕНИЯ






Искаш ли хапче поезия                                       
                                     и наркотици от мисли...?
Озърни се -                     
                    светът в лудостта се оглежда.                                       
                                        Слепец е виждащият,
защото все не проглежда.
Вселената е по-плоска от калкан.
Увита в бял чаршаф                                 
                                върху нищото се изтяга,
по-разгадаема от арабин в пустиня...                                 
                                          Наум се пресмята...                                 
                                          но от безумния.
Къде е родилният вятър,                                        
                                       превозвач на ентропия...?
В планктона на спомените няма истина.
Кухина е съзнанието -                                   
                                    вретено е залезът...
До всичко развива своята нишка мойрата.
След девет земи е десетата,                                              
                                           но кой до нея достига?
Песента възкръсва само в гласа на щурците...
Мъртвите сипеи водопади сънуват...              
                Старците в своето детство лудуват...
Голямата риба на дъното на морето остава...               
                    Неразгаданото в мит се преобразява.
Нелепото време покрай теб се изниза.               
                    Петел да пропее - звездата ти слиза.









ГРАФИЧЕН ЕСКИЗ



Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.

...И ти живееш в тъмното око
на черно слънце спряло да нощува...
до спомена за изгревното зарево,
затОчен в миналото вечно да пътува.

 










СЛЕД МЪДРОСТТА




Кобалтовата лудост ме превзема -

 лъч черен в светлини нормални.

 Неизживяното е моята поема.

 Живяното е мярка за баналност.

 Руша се като ретина на залез

 в окото на замръкващото утре.

 Отхвърлен, пътят ми напомня разрез

 под скалпела на демиурга.

 Студено ми е - толкова студено...

 треперя в зъбите на сива пепел.

 Сънувам непристъпното рождение -

 мистичен огън в плен на ветровете.








 




Гласувай:
5



1. zemja - Поезия!
08.08 20:45
Тези стихове трябва да се почувстват, а не да се тълкуват...
Все по-непроницаем ставаш, Мисана!
цитирай
2. rosiela - Имаш право!
08.08 21:15
zemja написа:
Тези стихове трябва да се почувстват, а не да се тълкуват...
Все по-непроницаем ставаш, Мисана!

цитирай
3. iw69 - Голямо
08.08 21:53
дар-перо имаш!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Земя!
08.08 23:12
zemja написа:
Поезия! Тези стихове трябва да се почувстват, а не да се тълкуват...
Все по-непроницаем ставаш, Мисана!


Искаше ми се да не съм непроницаем. Но не ние, а Бог решава това!
цитирай
5. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
08.08 23:13
rosiela написа:
Имаш право!
zemja написа:
Тези стихове трябва да се почувстват, а не да се тълкуват...
Все по-непроницаем ставаш, Мисана!


цитирай
6. missana - Благодаря ти за хубавите слова, Ив! Бог да те пази!
08.08 23:14
iw69 написа:
Голямо дар-перо имаш!

цитирай
7. kvg55 - missana,
08.08 23:43
Трудно е да съвместиш гарвана и бялата лястовица, птици натоварени от човека със съвсем различно предназначение и мисия.
"и наркотици от мисли" – мислите наистина опияняват. В книгата си имам мисълта "Пиян от мисли".
След мъдростта би трябвало да е лудостта?
цитирай
8. missana - Благодаря ти за тези споделяния!
09.08 01:09
kvg55 написа:
missana, Трудно е да съвместиш гарвана и бялата лястовица, птици натоварени от човека със съвсем различно предназначение и мисия.
"и наркотици от мисли" – мислите наистина опияняват. В книгата си имам мисълта "Пиян от мисли".
След мъдростта би трябвало да е лудостта?


Бялата лястовица и гарвана са полюсите на своеобразно диалектическо единство.
А лудостта може да бъде неразбрана мъдрост.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3115012
Постинги: 2197
Коментари: 14672
Гласове: 2845
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31