Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 20:19 - Последният самурай - цикъл стихове
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1793 Коментари: 9 Гласове:
6

Последна промяна: 07.08 20:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПОСЛЕДНИЯТ САМУРАЙ



На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно
в будна кома.
На вино - тъмна кръв, ще се превръщаш,
с вкуса на пергамент.
Жълтеят стиховете ти -
пера от птици,
изпуснати по вятъра отвън.
Извикай демоничната си същност.
Дъха си спри.
И прободи се право в хара с меч от слово.
Самурай -
на връх оголен от мечти
(сред Черната реалност),
релефен белег.
По него ще те разпознаят -
антена
сред Отвъдното.
Клавишите на мислите
невидимият Пианист
докосва в транс
с върха на пръстите
(милиардите къртици залязват под земята).
Мелодия (забулена в мъгли)
е всеки път,
отвеждащ те по трупове от наркотици
в небесата.
Ще тръгнеш ли?
Или -
вземи си хапчето поезия.
Заспи до следващия сън...
в матрьошката
на своите прераждания.








ЩЕ БЪДЕМ ПАК...




Ще бъдем пак прегърнати и нежни,

нехаещи за този пошъл свят.

Нехаещи за всички хора непотребни.

...Ще вдишвам финия ти аромат.

 

И ще се къпя в твоите прегръдки.

В дъха ти даващ ми идея за живот.

Ще пия красотата ти на глътки

под най-замайващия небосвод.

 

Защото ти си този светъл ангел,

дарил ме с най-божествения взор,

без теб от рая аз съм паднал

в килията на земния затвор.

 

Пространство, време -

                 те не съществуват,

когато си застанала до мен.

Наяве пак очите те сънуват

 

...И търсят твоя вечен плен!

 


 








СВЕЩ ЗА САМОТА



Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни -
днес е последният ден от живота
камбаните бият - ние излитаме...!

Толкова свещи след нас са запалени,
връщат това колело неизминато -
краят с началото ще се затвори ли
или остава межда в половините...?

Нека се слее земята с небето,
както се слива черно със синьото -
може би там ще поникнат в очакване
бързокълнящи, безплодни мечтите ни.

Толкова свещи, че само неволно
малката свещ на случайния пътник
ще проследи със пламък по вятъра

Времето
               дошло
                          да я Погълне...














АВТОБИОГРАФИЧНА МИНИАТЮРА





Във тъмното стопявам се отвред.

Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще,
което крия.
И изтъкан от жилавата празнота,
сам себе си чрез другите презирал,
във сън от късата отсечка на нощта,
убежище несигурно за своя аз
намирам.






НОСТАЛГИЯ



Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.

 

...Брегът е пепеляв, или ръждив.
Морето - кратка като вик сълза.
Неясен сън е миналият миг,
във който щастието с мен живя...















Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - missana,
07.08 21:35
"На дъното на времето затворен,
Пространство, време – те не съществуват,
Нека се слее земята с небето,
във сън от късата отсечка на нощта,
Отдръпна се от мен като море".

Самотен си оставам.
цитирай
2. iw69 - Последният самурай
07.08 21:59
като представител на редкия, възвишен Човек, самозатворен в своя свят от мисли (бъчва, ферментация), а около него безбройния човешки отпадък (милиардите къртици)...
цитирай
3. missana - Благодаря ти за интересния коментар!
07.08 22:09
kvg55 написа:

"На дъното на времето затворен,
Пространство, време – те не съществуват,
Нека се слее земята с небето,
във сън от късата отсечка на нощта,
Отдръпна се от мен като море".

Самотен си оставам.

цитирай
4. missana - Благодаря, Ив! Трогнат съм от хубавия ти коментар.
07.08 22:10
iw69 написа:
Последният самурай като представител на редкия, възвишен Човек, самозатворен в своя свят от мисли (бъчва, ферментация), а около него безбройния човешки отпадък (милиардите къртици)...

цитирай
5. rosiela - Младене,
08.08 08:44
имах позитивен коментар за тези стихове. Изтриха ли го и защо, не знам?!
цитирай
6. zemja - Почитания!
08.08 20:17
В този цикъл са събрани стихове, които възприемам с всичките си сетива като висша поезия...
цитирай
7. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
08.08 20:42
rosiela написа:
Младене, имах позитивен коментар за тези стихове. Изтриха ли го и защо, не знам?!


Напоследък забелязвам голямо изчезване на коментари. Не зная на какво се дължи. Искам да ти се извиня за случилото се, макар че нямам вина за изчезването на коментара ти!
цитирай
8. missana - Благодаря ти, Земя! Трогнат съм.
08.08 20:42
zemja написа:
Почитания! В този цикъл са събрани стихове, които възприемам с всичките си сетива като висша поезия...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3082260
Постинги: 2189
Коментари: 14599
Гласове: 2831
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930