Постинг
05.08.2022 20:23 -
Поетични миниатюри (3)
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1549 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2022 20:25
Прочетен: 1549 Коментари: 8 Гласове:
6
Последна промяна: 05.08.2022 20:25
РЕКВИЕМ
Ненужна чаша пак денят издига
и дъното обръща се нагоре. -
Навярно Бог е искал да отпие
от краткия живот на всички хора.
НОКТЮРНО
Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага,
се втурва мисълта ми да избяга
към пещерата тъмна на небето.
Дъждът почуква с хиляди монети
и слепи просяци ръце протягат -
звъна невидим те дано да хванат.
Дъждът руши последните окови -
след миг ще бъда може би свободен!
...И пътят ми ще продължи нагоре
в нощта, изсечена от черни борове...
Стаен
под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.
ПРЕЗ ГРАДА
В главата бетонно отеква шумът
и я притиска със мъртвите здания.
Нещо се мярва, но то е отвъд
и ни задъхват пак разстояния.
Движим се в ритъма, който градът
нервно изтръгва от своите тръпки.
И неусетно заглъхват след нас
в каменна орис последните стъпки...
ЖИВЕЯ В ДВЕ-ТРИ СТРАНИЦИ
Дори не се сънувам вече. Опустях!
Тъй както опустява стара къща
или забравен зад морето бряг,
при който пяната не се завръща.
Живея в две-три станици сега,
по чудо неоткъснати от зложелатели.
Прочетени отдавна в паметта -
навярно моите единствени приятели.
Ненужна чаша пак денят издига
и дъното обръща се нагоре. -
Навярно Бог е искал да отпие
от краткия живот на всички хора.
НОКТЮРНО
Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага,
се втурва мисълта ми да избяга
към пещерата тъмна на небето.
Дъждът почуква с хиляди монети
и слепи просяци ръце протягат -
звъна невидим те дано да хванат.
Дъждът руши последните окови -
след миг ще бъда може би свободен!
...И пътят ми ще продължи нагоре
в нощта, изсечена от черни борове...
Стаен
под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.
ПРЕЗ ГРАДА
В главата бетонно отеква шумът
и я притиска със мъртвите здания.
Нещо се мярва, но то е отвъд
и ни задъхват пак разстояния.
Движим се в ритъма, който градът
нервно изтръгва от своите тръпки.
И неусетно заглъхват след нас
в каменна орис последните стъпки...
ЖИВЕЯ В ДВЕ-ТРИ СТРАНИЦИ
Дори не се сънувам вече. Опустях!
Тъй както опустява стара къща
или забравен зад морето бряг,
при който пяната не се завръща.
Живея в две-три станици сега,
по чудо неоткъснати от зложелатели.
Прочетени отдавна в паметта -
навярно моите единствени приятели.
...видения от мисли и чувства, Мисана!
Чета и препрочитам!
цитирайЧета и препрочитам!
Голяма болка предизвиква опустяла стара къща, особено ако си свързан с нея, връхлитат спомени от безвъзвратно изтекло време, което никога няма да се върне, за много близки хора, които само още в сънищата виждаш...
цитирайzemja написа:
Споделяш... ...видения от мисли и чувства, Мисана!
Чета и препрочитам!
Чета и препрочитам!
iw69 написа:
Силни са! Голяма болка предизвиква опустяла стара къща, особено ако си свързан с нея, връхлитат спомени от безвъзвратно изтекло време, което никога няма да се върне, за много близки хора, които само още в сънищата виждаш...
Така е наистина. Имаме ближни, които не можем да прежалим. Те остават да живеят в сърцата ни и след смъртта си.
Тука си вече по вглъбен в себе си.
Бог дава и бог взема.
цитирайБог дава и бог взема.
kvg55 написа:
missana, Тука си вече по вглъбен в себе си.
Бог дава и бог взема.
Бог дава и бог взема.
ЧУДО,ЧУДО!
цитирайrosiela написа:
Младене, ЧУДО,ЧУДО!