Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2022 20:25 - Поетични миниатюри (2)
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1389 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 04.08.2022 20:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НЕЖНА Е НОЩТА

Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла, 
за която конецът се свършва
                                              внезапно.







ФАР


Навярно все така изчаква края,

варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява.
В пристанището дебнат параходи -
побойници със тъмни силуети,
за малко плячка струпана на кея.
Те винаги нанякъде ще тръгват
препълнени или пък полупразни
по дългите въжета от посоки,
а той е възел, който ще очаква!
... Брегът - далечно детство съществува
предаван само в морза на вълните...
И ето - нощ със писъка на кораб,
зад който хоризонтът губи смисъл -
навежда мачтата на този ден
                                                надолу.
                                                              .
                                                                .









РЕКВИЕМ ЗА ЕДНА ГОЛЯМА ЛЮБОВ


Знам, ще ми кажеш, че често си тичала

към утрото с протегнати ръце,
но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите.
Ще можеш ли да се провреш,
когато слънцето е стигнало встрани
                               от твоята надежда...?
Но мен не ме тревожат дните.
Те идват в пълна неусетност
и после се венчават със нощта.
Все твоят образ ме преследва
с протегнатите си ръце
към утрото, което не си срещала
                           и във което ще умреш...







СПОМЕН


Гледам небето от кръстове звездни запалено

и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи.

Може би сигурно в тази минута единствено това е,
че ще се върна отново на камъка с теб да приседна,
тъй както споменът вечно приседнал остава -
кратък кристал върху бялата сол на морето.







УБИЙСТВЕНО


Убийствено е да живееш в свят,
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.

Убийствено е безлюбовно сам
да скиташ сред тълпи петролночужди.
Сред говора си да се сепваш ням
и да осъмваш себе си прокудил.

Убийствено е в тази тишина
сред лятна жега зима да съзираш.
Да бъдеш себе си единствено в съня,
но в будна кома все да се намираш.

Убийствено е да намериш път,
отвеждащ те в самото нищо.
Пред прага на усмихнатата смърт -
декоративен въглен в стихнало огнище...




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iw69 - Точно,
04.08.2022 20:46
дълбоко, философско, но същевременно и трудно за ад хок коментар.
цитирай
2. zemja - Силата на кратките форми!
04.08.2022 22:42
Емоции, душевни състояния и размисли, които задържат погледа на всеки ред!
Нека вдъхновението ти е вечен спътник, Мисана!
цитирай
3. kvg55 - Продължаваш богато и разнопосо...
04.08.2022 22:56
Продължаваш богато и разнопосочно.
Като ергенин, а и в казармата си шиех сам копчетата и конецът винаги се оказваше къс. Сега вече съм му отпуснал края, както се казва, и не мисля докъде ще стигне.
При тия съвременни радиовръзки дали фаровете имат някакво значение?
Животът наистина е убийствен, винаги звършва със смърт.
цитирай
4. missana - Благодаря ти за хубавите слова, Ив!
05.08.2022 00:21
iw69 написа:
Точно, дълбоко, философско, но същевременно и трудно за ад хок коментар.

цитирай
5. missana - Благодаря, Земя!
05.08.2022 00:24
zemja написа:
Силата на кратките форми!
Емоции, душевни състояния и размисли, които задържат погледа на всеки ред!
Нека вдъхновението ти е вечен спътник, Мисана!


Кратките форми винаги са ме привличали с това, че с малко редове казват много.
цитирай
6. missana - Благодаря ти!
05.08.2022 00:26
kvg55 написа:
Продължаваш богато и разнопосочно.
Като ергенин, а и в казармата си шиех сам копчетата и конецът винаги се оказваше къс. Сега вече съм му отпуснал края, както се казва, и не мисля докъде ще стигне.
При тия съвременни радиовръзки дали фаровете имат някакво значение?
Животът наистина е убийствен, винаги звършва със смърт.


Фаровете са и нещо символично. Те са като митологичните циклопи - с едно всевиждащо око. Самите те са много по-виждащи от стоокия Аргус.
цитирай
7. rosiela - Гений направо, гений!
05.08.2022 08:08
Невероятни са. Що не си ги пускал досега?!
цитирай
8. missana - Сърдечно ти благодаря за хубавите слова, Роси!
05.08.2022 21:06
rosiela написа:
Гений направо, гений! Невероятни са. Що не си ги пускал досега?!


Ето че наваксвам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5039336
Постинги: 2885
Коментари: 18680
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031