Пада самотата като ято.

Надупчените покриви пищят...

Ето го зеленото море,

ето ги и върховете на тревата...

и люспата синьо небе.

...Краката се люлеят -

пада самотата. -

Онова отверстие над мен.

Замахналият залез над житата.

Парчето песен, със което е увит

металическият тембър на деня...

 
Това, което ще ме придружава по-нататък.