Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов,
свърна вятър и с шепа ги вдигна.
С пирует на мъглата намигна
и затвори ги в своя обков...
Помня капките как изветряха,
но със спомена те са у мен.
Бях свидетел на техния плен,
как красиво щастливи умряха.

прекрасна асоциация на капките с любовта и щастливата смърт на влюбения. Омая ме.

Само поет може да види такова нещо в две капки на стъклото.
А "небрежен" дъжд наистина има.

Този стих внушава, че истински влюбеният вижда във всичко край себе си зов за любов

И пак ще кажа, че в любовната лирика е силата на перото ти, Мисана!

Преди време ти беше казала за мен, че съм "певец на мрака". По-точно едва ли може да бъде казано!

Певец на мрака, на любовта, на живота...
Многостранна е тематиката на поетичното ти творчество.
Благодаря, че си запомнил моите думи!
Здраве и светъл поглед към реалността ти пожелавам!

Поклон пред светлата ти личност!