Постинг
19.07.2022 20:11 -
Безименно
Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло...
Светът угасва -
кратък фар в нощта
от вечното бучене на морето.
...А някъде високите вълни
пренасят в пяната си вечността...
Стоварват върху пясъка небето.
Угасват човек, цветенце, птица, но всичко пак остава и след тях.
Но дали и този път пак ще е така, след като светът сега угасва?
цитирайНо дали и този път пак ще е така, след като светът сега угасва?
Светът угасва, но остава вечността, съхранена в пяната на високите вилнИ.
Така метафорично е изразена идеята, че светът в даден момент е само частица от една вечност, голяма колкото небето.
Харесах оптимистичното звучене на стиха ти, Мисана!
цитирайТака метафорично е изразена идеята, че светът в даден момент е само частица от една вечност, голяма колкото небето.
Харесах оптимистичното звучене на стиха ти, Мисана!
iw69 написа:
Светът угасва! Угасват човек, цветенце, птица, но всичко пак остава и след тях. Но дали и този път пак ще е така, след като светът сега угасва?
Коментарът ти е истинска поезия.
zemja написа:
Свят и вечност! Светът угасва, но остава вечността, съхранена в пяната на високите вълнИ. Така метафорично е изразена идеята, че светът в даден момент е само частица от една вечност, голяма колкото небето.
Харесах оптимистичното звучене на стиха ти, Мисана!
Харесах оптимистичното звучене на стиха ти, Мисана!
Благодаря ти за толкова стойностния коментар.
Е, когато угасне Слънцето, ще угасне и света, земният.
цитирайzemja написа:
Светът угасва, но остава вечността, съхранена в пяната на високите вилнИ.
Така метафорично е изразена идеята, че светът в даден момент е само частица от една вечност, голяма колкото небето.
Харесах оптимистичното звучене на стиха ти, Мисана!
Така метафорично е изразена идеята, че светът в даден момент е само частица от една вечност, голяма колкото небето.
Харесах оптимистичното звучене на стиха ти, Мисана!
kvg55 написа:
Е, когато угасне Слънцето, ще угасне и света, земният.