Постинг
07.07.2022 20:16 -
Зад хоризонта
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 938 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2022 20:20
Прочетен: 938 Коментари: 8 Гласове:
4
Последна промяна: 07.07.2022 20:20
Бях цяла вечност Робинзон Крузо
в една вселена пуста и невзрачна.
Превърнах хоризонта във платно
на кораб призрачен дошъл от здрача.
Летящи риби - пръски от безкрая,
пикираха в ума ми с рой мечти.
Летящ Холандец - пратеник на рая,
от космоса до мен се приводни.
И празната палуба ме притегли
с магията си - зов за нов живот.
Пожертвах спомени - нелепи кегли,
повярвал в неизбежния възход.
С пера от птици сътворих поеми,
записвани от залез до зори.
Стотици - като лудостта неземни,
и клади за духа ми - да гори.
Сега съм девственият в блудството си
странник,
разбъркал картите на пустия живот.
Пропуснал ловко непожертван празник,
но от безбрежна пяна сторил брод...
в една вселена пуста и невзрачна.
Превърнах хоризонта във платно
на кораб призрачен дошъл от здрача.
Летящи риби - пръски от безкрая,
пикираха в ума ми с рой мечти.
Летящ Холандец - пратеник на рая,
от космоса до мен се приводни.
И празната палуба ме притегли
с магията си - зов за нов живот.
Пожертвах спомени - нелепи кегли,
повярвал в неизбежния възход.
С пера от птици сътворих поеми,
записвани от залез до зори.
Стотици - като лудостта неземни,
и клади за духа ми - да гори.
Сега съм девственият в блудството си
странник,
разбъркал картите на пустия живот.
Пропуснал ловко непожертван празник,
но от безбрежна пяна сторил брод...
Вечният стремеж на човека да види отвъд хоризонта - дали там има нов път, или ще намери цял нов материк, или го очаква отвъд границата на видимото може би апокалипсиса.
цитираймоите искрени възхищения от изключително оригиналното стихотворение.
цитирайМоже би казваш, че няма нищо невъзможно за човека, повярвал в силите си и в победата на творческия дух. Само творчеството ( в случая поемите) е клада за душата и я пречиства.
Приветствам този ненатрапен оптимизъм, внушен чрез силни метафори и символика.
цитирайПриветствам този ненатрапен оптимизъм, внушен чрез силни метафори и символика.
iw69 написа:
Много е силно! Вечният стремеж на човека да види отвъд хоризонта - дали там има нов път, или ще намери цял нов материк, или го очаква отвъд границата на видимото може би апокалипсиса.
rosiela написа:
Младене, моите искрени възхищения от изключително оригиналното стихотворение.
zemja написа:
Мисана, Може би казваш, че няма нищо невъзможно за човека, повярвал в силите си и в победата на творческия дух. Само творчеството ( в случая поемите) е клада за душата и я пречиства.
Приветствам този ненатрапен оптимизъм, внушен чрез силни метафори и символика.
Приветствам този ненатрапен оптимизъм, внушен чрез силни метафори и символика.
Погледнато от подходящ ъгъл, всеки от нас е като Робинзон Крузо. На пръв поглед заточен на своя остров, но имащ шанса да проправи брод през безбрежната пяна и този брод да стигне зад хоризонта.
Малцина разпъват платната, повечето са удовлетворени от ежедневието.
цитирайkvg55 написа:
missana, Малцина разпъват платната, повечето са удовлетворени от ежедневието.
Днес, за да си удовлетворен от ежедневието, трябва да получаваш месечно поне по 10 бона.