Препънах се в небесните поляни,
в едно самотно цвете върху тях.
От ветровете святи разлюляно.
Превърнах се на слънце и изгрях.  

Звездите бяха сребърни монети
на дъното на кладенци от вечен мрак.
Изпуснати от най-великите поети
със суеверен жест - любов да има пак.

Внушението е, че не само на Земята, но и в небесните пространства
Любовта дава стойност на един живот.

Честит 24 май, Поете!

Сърдечно ти благодаря за прекрасния коментар!

красиво, небесний!