Улавям се, че крадешком те гледам.
Така си по-красива от богиня.
Велик е този миг, защото е последен
и с него връщам те в Едемската градина.  

Какво ни липсва, за да сме щастливи...?
Навярно тръпката отплувала в безкрая
с един мираж наречен Каста Дива -
безсмъртно ехо - пратеник на Рая.  

Душата ми от тялото се свлича,
докоснеш ли я с поглед нежен.
На риза тънка в този миг прилича,
за сбогом вееща се върху бездна.  

Духът остава в птичите зеници,
съзира самотата и безспир се рее
сред върхове забодени във игленици
на изгрев, който тъжно розовее.  

Изплъзваш се в ленивите полета,
любов единствена - вода в пустиня.
От бъдеще по-девствена,                                
                                   вулкан изригнал
над свят тъждествен с шепа пепел.


interlude.hk/the-best-performances-casta-diva-by-vincenzo-bellini

С уникален изказ от първия до последния ред!
Образът на единсвената любима се извисява над света – и това е внушено чрез неочаквано сравнение.
Заглавието носи идеята, че Духът на влюбения остава вечно взрян в безкрайността.
Приложената мелодия е чудесен фон на съкровените чувства, споделени в творбата.
Поздравления, Мисана!

Дълбоко съм трогнат.

Очаквам новите ти творби, Мисана!
Вдъхновени дни!

невероятно признание. Нямам думи.