Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2022 20:48 - Последен танц
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 618 Коментари: 5 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!

Зад мрачните девет земи
в десета - подземна, пропадаш.
Каквото мечтал си вземи,
но няма къде да избягаш.

Семафори звездни в нощта
ти дават безбройни посоки -
утеха за теб в немощта,
преди да осъмнеш пред скока

от протобиблейската кал
(създала за мъки човека)
в пръстта (от греха натежал),
където ще легнеш навеки.


Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
05.04.2022 21:17
така е, животът продължава и танцът извън времето също.
Засега сме тук и нека изтанцуваме земния блус в твоето прекрасно стихотворение.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
06.04.2022 01:45
rosiela написа:
Младене, така е, животът продължава и танцът извън времето също. Засега сме тук и нека изтанцуваме земния блус в твоето прекрасно стихотворение.


Няма съмнение, че този танц в известен смисъл е вечен.
цитирай
3. zemja - Тъжна философия!
06.04.2022 06:22
Човешкият живот е като танц с вятъра, а краят му е просто трус на вярата.
Само утеха са посоките, които чертаят звездите. Защото той прави фаталния си скок – от "библейската кал" (от която е създаден), вив вечната пръст, където ще остане завинаги.
"Танцувахме с вятъра блус" е многозначен израз: както вятърът може да те захвърля по всички земни посоки, така и животът те захвърля във всички измерения на човешкото страдание и щастие.
Образна, метафорична и замисляща поетична творба.
Поздравления, Мисана!
цитирай
4. emelika - Както и да свършва танцът с времето
07.04.2022 19:45
Важното е, че сме танцували, чували и съпреживявали нежните звуци на вятъра, въртели са ни страстите на вихрушките и сме поглеждали през окото на бурята, а не наблюдавали, мълчаливо чакащи покана, свити в ъгъла на живота си.
цитирай
5. missana - Благодаря за този дълбок поглед върху стиха ми, Земя!
09.04.2022 00:31
zemja написа:
Тъжна философия! Човешкият живот е като танц с вятъра, а краят му е просто трус на вярата.
Само утеха са посоките, които чертаят звездите. Защото той прави фаталния си скок – от "библейската кал" (от която е създаден), вив вечната пръст, където ще остане завинаги.
"Танцувахме с вятъра блус" е многозначен израз: както вятърът може да те захвърля по всички земни посоки, така и животът те захвърля във всички измерения на човешкото страдание и щастие.
Образна, метафорична и замисляща поетична творба.
Поздравления, Мисана!


По-мъдри от мен хора са ме учили, че философ е онзи, който не разглежда нещата като подразбиращи се от само себе си. Това вероятно е доказателство, че всяка философия е в известен смисъл тъжна. Дори и хедонистичната!
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Емелика!
09.04.2022 00:33
emelika написа:
Както и да свършва танцът с времето. Важното е, че сме танцували, чували и съпреживявали нежните звуци на вятъра, въртели са ни страстите на вихрушките и сме поглеждали през окото на бурята, а не наблюдавали, мълчаливо чакащи покана, свити в ъгъла на живота си.


От твоята мъдрост мога само да се уча.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3616704
Постинги: 2326
Коментари: 15773
Гласове: 3031
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728