Постинг
05.04.2022 20:48 -
Последен танц
Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!
Зад мрачните девет земи
в десета - подземна, пропадаш.
Каквото мечтал си вземи,
но няма къде да избягаш.
Семафори звездни в нощта
ти дават безбройни посоки -
утеха за теб в немощта,
преди да осъмнеш пред скока
от протобиблейската кал
(създала за мъки човека)
в пръстта (от греха натежал),
където ще легнеш навеки.
Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!
така е, животът продължава и танцът извън времето също.
Засега сме тук и нека изтанцуваме земния блус в твоето прекрасно стихотворение.
цитирайЗасега сме тук и нека изтанцуваме земния блус в твоето прекрасно стихотворение.
rosiela написа:
Младене, така е, животът продължава и танцът извън времето също. Засега сме тук и нека изтанцуваме земния блус в твоето прекрасно стихотворение.
Няма съмнение, че този танц в известен смисъл е вечен.
Човешкият живот е като танц с вятъра, а краят му е просто трус на вярата.
Само утеха са посоките, които чертаят звездите. Защото той прави фаталния си скок – от "библейската кал" (от която е създаден), вив вечната пръст, където ще остане завинаги.
"Танцувахме с вятъра блус" е многозначен израз: както вятърът може да те захвърля по всички земни посоки, така и животът те захвърля във всички измерения на човешкото страдание и щастие.
Образна, метафорична и замисляща поетична творба.
Поздравления, Мисана!
цитирайСамо утеха са посоките, които чертаят звездите. Защото той прави фаталния си скок – от "библейската кал" (от която е създаден), вив вечната пръст, където ще остане завинаги.
"Танцувахме с вятъра блус" е многозначен израз: както вятърът може да те захвърля по всички земни посоки, така и животът те захвърля във всички измерения на човешкото страдание и щастие.
Образна, метафорична и замисляща поетична творба.
Поздравления, Мисана!
Важното е, че сме танцували, чували и съпреживявали нежните звуци на вятъра, въртели са ни страстите на вихрушките и сме поглеждали през окото на бурята, а не наблюдавали, мълчаливо чакащи покана, свити в ъгъла на живота си.
цитирайzemja написа:
Тъжна философия! Човешкият живот е като танц с вятъра, а краят му е просто трус на вярата.
Само утеха са посоките, които чертаят звездите. Защото той прави фаталния си скок – от "библейската кал" (от която е създаден), вив вечната пръст, където ще остане завинаги.
"Танцувахме с вятъра блус" е многозначен израз: както вятърът може да те захвърля по всички земни посоки, така и животът те захвърля във всички измерения на човешкото страдание и щастие.
Образна, метафорична и замисляща поетична творба.
Поздравления, Мисана!
Само утеха са посоките, които чертаят звездите. Защото той прави фаталния си скок – от "библейската кал" (от която е създаден), вив вечната пръст, където ще остане завинаги.
"Танцувахме с вятъра блус" е многозначен израз: както вятърът може да те захвърля по всички земни посоки, така и животът те захвърля във всички измерения на човешкото страдание и щастие.
Образна, метафорична и замисляща поетична творба.
Поздравления, Мисана!
По-мъдри от мен хора са ме учили, че философ е онзи, който не разглежда нещата като подразбиращи се от само себе си. Това вероятно е доказателство, че всяка философия е в известен смисъл тъжна. Дори и хедонистичната!
emelika написа:
Както и да свършва танцът с времето. Важното е, че сме танцували, чували и съпреживявали нежните звуци на вятъра, въртели са ни страстите на вихрушките и сме поглеждали през окото на бурята, а не наблюдавали, мълчаливо чакащи покана, свити в ъгъла на живота си.
От твоята мъдрост мога само да се уча.
