Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2022 04:15 - Спомен от подземието
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 389 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи, когато дървата в камината отдавна са изгорели и сивкавобялата им пепел е безжизнено притихнала. В един такъв спомен тя се върна назад в миналото. Беше момиче, което загуби най-свидното върху купчина въглища в тайнствената изба на старата къща. Две покрити с чер въглищен прах млади тела се триеха до полуда и четири очи трепетно светеха на фона на пробляскващи в мрака зъби. Пъшкания и стенания на сладост. Един вик, възвестил хепиендът на нагнетената емоция остана в дългите и тесни коридори на паметта й и я примамваше да се връща назад отново и отново, и да слиза по стъпалата, за да надниква през времето в този съдбовен за нея миг от детството й. Беше вече зряла и омъжена жена с подреден живот, семейство и деца. Към всичко това се добавяше и един благонадежден съпруг. Мечтите й най-после се сбъднаха. Всичко беше разграфено точно и с най-висша прецизност. Стерилно пространство, в което щеше да прекара остатъка от живота си - смислено и целомъдрено - точно както я бяха учили. Децата й щяха да пораснат и да се задомят, а тя да остарее до съпруга си като катедрала. Да мине през сребърна и през златна сватба. Да се радва на внуци. И накрая да палят свещички за нея. Бляскава перспектива на един достоен за завиждане живот.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tikovpisane - Много стойностен кратък разказ, Приятелю!
01.04.2022 21:26
Спомените...миналото! Аз съм особено чувствителен към него и затова този ти текст ме докосна! Сякаш всичко останало назад е по-свидно, дори и да е било неприятно (а няма какво да кажа за приятното). Скъпото е все назад...но и това, което се случва сега, и на него може би ще гледаме с други очи...по-носталгични. Поздравления!
цитирай
2. zemja - Замислящ текст!
03.04.2022 23:51
В спомените живее миналото ни.
Дори когато всичко сме постигнали, може един романтичен миг да ни връща назад през годините, за да поддържа у нас носталгията по нещо невъзвратимо...

Харесах, Мисана!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3616704
Постинги: 2326
Коментари: 15773
Гласове: 3031
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728