Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.

Заключих силуета си в мечтите
и минзухарено до тях той вече вехне.
Живее в сенките вдълбани под очите,
докато бъдещето края си открехне.

Мисля, че силует, заключен в мечтите, остава във вечността, тъй като мечтите не умират.
Адмирации!

Мечтите са като цветето наречено Безсмъртниче. Изсъхват по специфичен начин, като хербарий наживо. Така постигат своеобразно безсмъртие. Затова силуетът заключен в мечтите не може да не вехне.

неподражаемо дълбоко и стойностно.