Постинг
19.02.2022 23:07 -
* * *
Ще имаш само вълнолом от спомени
и бурята връхлитаща на тишината.
Решетки - мислите, с длето недооформени,
ще ти наденат шлема изкован от самотата...
Звездите със студени пипала ще те докоснат.
И светлината ще е равнозначна на омраза.
Не ще намериш кътче или Робинзонов остров,
където бисерът на бъдещето да опазиш.
понякога отрицанието ражда гениалности като в твоето стихотворение от тази вечер.
Та в този смисъл шлемът на самотата ще ни нахлузи една високостойностна есенна стихосбирка.
Смело крачиш натам.
цитирайТа в този смисъл шлемът на самотата ще ни нахлузи една високостойностна есенна стихосбирка.
Смело крачиш натам.
rosiela написа:
Младене, понякога отрицанието ражда гениалности като в твоето стихотворение от тази вечер.
Та в този смисъл шлемът на самотата ще ни нахлузи една високостойностна есенна стихосбирка.
Смело крачиш натам.
Та в този смисъл шлемът на самотата ще ни нахлузи една високостойностна есенна стихосбирка.
Смело крачиш натам.
Лек нощ и благословена неделя!
на което устоява само силният духом.
Единствено спомени, тишина и самота ще останата накрая, без надежда за бъдеще.
"Но ти живей!" – това е вътрешният глас на Лирическия, който заглушава всичко казано.
Споделям оптимистичния подтекст на стиха ти, Мисана!
цитирайЕдинствено спомени, тишина и самота ще останата накрая, без надежда за бъдеще.
"Но ти живей!" – това е вътрешният глас на Лирическия, който заглушава всичко казано.
Споделям оптимистичния подтекст на стиха ти, Мисана!
Често е хпи тебе, и при нас е така, не бой се...
цитирайzemja написа:
Мрачно пророчество, на което устоява само силният духом.
Единствено спомени, тишина и самота ще останата накрая, без надежда за бъдеще.
"Но ти живей!" – това е вътрешният глас на Лирическия, който заглушава всичко казано.
Споделям оптимистичния подтекст на стиха ти, Мисана!
Единствено спомени, тишина и самота ще останата накрая, без надежда за бъдеще.
"Но ти живей!" – това е вътрешният глас на Лирическия, който заглушава всичко казано.
Споделям оптимистичния подтекст на стиха ти, Мисана!
skotadix написа:
Самотата... Често е хпи тебе, и при нас е така, не бой се...
"Самотата ни буди навсякъде!"
