В полетата на залеза живях.

В света отхвърлил ме като различен.

Изпитвах гняв, но никога не страх.

По мълнии катерех се,

за да не съм себичен.

Как искахте да ме разкъсате за миг,

чакали свили се в родилната утроба.

Да душите кървящите ми дни

и да ме влачите със зъби остри в гроба.

Но Бог Отец не ви го позволи,

защото скулптор е на световете.

Изсече моя поетичен лик

в кандилото на бъдното да свети.

Дори да бъда с трънния венец

и туй да е най-злата ви утеха,

навярно ще ме прероди в щурец

да пея стихове край полската пътека.

Такава увереност в собственото Аз и в силата на сътвореното от теб заслужава почит.
Дерзай!

- Вашето и "Истинен" на Ведрин. В момент, когато страната ни е залята с агресивна простащина, изявите на Творците са особено потребни за съхраняване на духа и ценностите ни.
Поздравления!

Може да прозвуча нескромно, но твърдо вярвам, че досега не съм писал напразно.

Наистина страната ни навлезе в тежък период. Но така е ставало винаги, когато комунистите вземат властта. Неслучайно Хегел казва, че единствената поука, която може да се извлече от Историята е, че човечеството никога не си е извличало поуки от Историята. Това особено силно важи за българската нация техническа!

Но Бог Отец не ви го позволи,

защото скулптор е на световете.

Изсече моя поетичен лик

в кандилото на бъдното да свети.