(на blackjack12 с благодарност)

Усмихнах се, защото

самотна птичка ми намигна.

Във кошера на мислите

дали откривам майка на пчелите си.

Днес сряда е -

увисвам между двете крайности

на глуха седмица -

                                несбъднат.

И шпагата на синевата

пробожда синкавата звездност
                                            на детството.

Разплакан спомен търси своето убежище -

по-анонимен и от нищото.

Пространството е само вакуум
                                            от съмнения...

а вятърът е просто ерес.

Днес вярата ми е безветрие,

а моят пристан

                         е надеждата -

хербарий от солените вълни

опровергали ежедневието...

Силата ми е въздишка

              върху потната възглавница.

С удавени очи заспивам.

Къртиците във своите подземия

чертаят графика на бъдещето...

мойрата открадна нишката на Ариадна...

Сънувам

              коитус със миналото.