Във гората - враг стаен.
Във гората - мрак и изстрел.
Той лежи обезчестен
и през тъпа болка мисли:
Право стреля. Ще умра.
Във дупЕто ме улучи.
Свърна в гъстата гора
и избяга като куче...

Много правдиво.

"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй както той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори" -вземе ли мерена реча да съчинява и тя ще съчинява...

...може да се подобри или унищожи само с две заменени думи.
Зависи от замисъла на автора.

Пожелавам светло предпразнично настроение, Мисана!

Това е може би най-слабото и бездарно Вапцарово стихотворение. Затова реших да го използвам за нещо по-свежо.

Надявам се, че съчувстваш на пострадавшия комунист!

Учудвам се , че не познаваш Радичков. Пък защо ли се учудвам, та той комунист.
И на него не съчувствам-възхищавам му се, както и на Вапцаров Радичков е писал за простотията и глупостта. Това е откъс Ако намериш време потърси и прочети. После прочети какво си профанирал в случая. После помисли

пп Ако прочетеш по някакаъв начи опитът си за пародия пред който и да е випуск на военноморското, то едно е сигурно-пострадавший будеш ты

Всъщност, точно това стихо на Вапцаров е най-слабото му в "Моторни песни". Още като ученик не можех да си обясня, защо е публикувал подобна тъпня. Комунистическите даскали ни караха да го зубрим наизуст. Затова измислих този лесен начин на запаметяване. Това се нарича мнемоническа техника. Полезна е. Повярвай ми!