Постинг
17.11.2021 22:11 -
Последни рими
Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси.
Къде съм се запътил сам не зная.
Дори сърцето не усещам вляво.
Небето стине сиво, пепеляво -
оцъклено око над мен в безкрая.
Износеното си лице навеждам
и го оглеждам бегло в локва кална.
Оттам отлитащи ята съглеждам
към следваща - неведома реалност.
Самотен пътник, някой ми диктува,
под тежестта на вечерните сенки,
последни рими - те в кръвта нахлуват.
Танцуват нестинарски в лунна пепел.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси.
Къде съм се запътил сам не зная.
Дори сърцето не усещам вляво.
Небето стине сиво, пепеляво -
оцъклено око над мен в безкрая.
Износеното си лице навеждам
и го оглеждам бегло в локва кална.
Оттам отлитащи ята съглеждам
към следваща - неведома реалност.
Самотен пътник, някой ми диктува,
под тежестта на вечерните сенки,
последни рими - те в кръвта нахлуват.
Танцуват нестинарски в лунна пепел.
Когато младостта е вече спомен и те очаква някаква непонятна реалност, тогава импулсът за творчество е ярък признак за запазена жизненост. Това са последните рими, които ти диктува не някой, а твоето непримирими Аз.
Все по-дълбоко вникваш в смисъла на човешкото съществуване, Мисана.
Поздрави!
цитирайВсе по-дълбоко вникваш в смисъла на човешкото съществуване, Мисана.
Поздрави!
zemja написа:
Надежда – в безнадеждността! Когато младостта е вече спомен и те очаква някаква непонятна реалност, тогава импулсът за творчество е ярък признак за запазена жизненост. Това са последните рими, които ти диктува не някой, а твоето непримирими Аз.
Все по-дълбоко вникваш в смисъла на човешкото съществуване, Мисана.
Поздрави!
Все по-дълбоко вникваш в смисъла на човешкото съществуване, Мисана.
Поздрави!
Животът е неосъзната безнадеждност. Когато я осъзнаем, се превръща в надежда!
