В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връхлетя внезапно, но опитният шофьор наби спирачки и омекоти до крайност удара между двете тела. Все пак законът за инерцията сработи и удължи спирачния път. Ударът се състоя, но не бе смъртоносен. Шофьорът, човек на средна възраст с неопустошена все още съвест, качи потърпевшият пътешественик, превит от болката, в колата си, направи обратен завой и с пълна газ се отправи към Пирогов. Извадихме късмет - мислеше си той. Не пострада тежко. Ще се оправи. Но не бе писано. След няколко завоя с челен удар обезумял самосвал отнесе ладата, в която останаха две безжизнени тела. Горкият спасител не знаеше, че човекът когото вози бе белязан да умре точно в този ден. И никой - никой и никаква сила, не можеше да отмени присъдата му!

Един самолет Конкорд гордо се рееше в най-високото януарско небе - сапфирено чисто и невероятно красиво. На борда 250 пасажери се наслаждаваха на невероятната гледка. Но много по-точно и достоверно би било да се каже 249 + 1 пасажери. Защото точно 1 от тях бе белязан да умре на тази дата. И никой - никой и никаква сила, не можеше да отмени присъдата му! В този съдбоносен ден повреда в двигателя стана причина за падането на самолета, а заедно с него загинаха и всичките 250 пътници на борда. Причина за падането все щеше да се намери. Нещо от сорта на фабрична грешка сполетяла тази производствена серия. Но никой, никога нямаше да узнае за истинската причина!

В един режещ със студа си февруарски ден любимият му котарак изскочи по обичайния си начин през открехнатия прозорец на партера, за да се поразтъпче. Той не се възпротиви на желанието му, защото котаракът беше питомен и не по-късно от час се прибираше обратно. Така се случваше всеки път. Но не и този път. Той не знаеше, че точно в този ден котаракът му бе белязан да умре. Някакви зли псета го разкъсаха на близката пресечка, но той не чу хищният им лай и картечно тракащите им челюсти, причинили смъртта на любимото му животно. Когато най-сетне научи за зловещата случка от разказа на свой съсед, реши, че това е дело на зъл шаман похитил нещастното животно. И през ум не му мина, обаче, че със смъртта си това животно проби червеева дупка между неговия и отвъдния свят. Дупка, през която щяха да изтеглят него самия и то само след 2 седмици в ден, в който бе отредено да умре. Не знаеше и главното. Че такива червееви дупки са като трудно зарастващи рани. Зарастват и опасността изчезва не по-рано от половин година по-късно.

През един мартенски ден, миришещ на пролет и надежди, той излезе от къщи и се отправи към Панчарево за една дълга разходка около езерото. Обичаше тези разходки. Зареждаха го с много енергия, а и езерото примамваше с красотата си и особените надвиснали хълмове като повдигнати вежди. Отби се от шосето, водещо към Самоков в района на Кокалянското ханче, после мина покрай санаториума и достигна двете могъщи тръби, по които водата падаше от Лозенската планина, за да се превърне на електричество. После с равномерен ход достигна до гребната база, в този период от годината порядъчно изоставена. И вече вървейки успоредно на езерото, ускори ход в посока село Герман. Наближи разположената вдясно отвесна каменна стена. Но когато се изравни с нея, нямаше време да се опомни. Върху него стремглаво се спусна каменна лавина. Тялото му не успя да открадне и миг, за да отскочи, поради мълниеносната изненада. Няколко скали просто го размазаха, а очите му останаха безизразно втренчени в несъществуващото. Той не знаеше, че бе белязан да умре точно в този ден и в този час. Споходи го сценарият на капитан Блъд, който излизайки в ранната утрин, не можеше да знае, че никога повече няма да се прибере у дома. Но той не знаеше още нещо. Че точно в този ден, час, минута и секунда, заедно с него умряха още две човешки същества. Първото в Аржентина, а второто в Кордилерите. Тези трима души не се познаваха и нямаше откъде да знаят, че всеки един от тях е всъщност 1/3 част от едно единно същество, което бе белязано да умре на тази дата и със смъртта си да причини 3 смърти едновременно - смъртите на всяка една от своите части. Така както x, y и z са само 3 отделни координати на точка от голямото пространство. А когато точката умре, с нея умират и нейните координати!