Постинг
19.10.2021 21:33 -
Сянка под слънцето
Виждам, горещите факли на дните минават над мене.
Те си играят със моята просеща сянка
и я подхвърлят в пламтящи, стотици самотни видения,
ту ослепяла в стените на мрака след туй я запращат.
Както животът, под сводове ниски затворен,
бавно усеща теглото във своите вени,
без съпротива навежда челото покорно -
търси в очакване нещо последно да вземе.
Но след съня, който с първия утринен лъч опустява,
тихо преследван от краткия бяг на очите,
искам да вярвам, че нещо от мен ще остане,
след като стихне камбанният звън-победител.
Вярвам в съдбата, която отново дарява.
И в светлините, завърнати чак до небето.
И до последния залез във слънцето огнено вярвам.
И в невъзможното, станало шепа пръст в него.
СТРАХОТНО Е. МНОГО МИ ХАРЕСА, АМА МНОГО.
цитирайЦялата поетична творба е подчинена на вярата, че "нещо от мен ще остне".
Дори да си сянка под слънцето, с която дните си играят, ти получаваш стойност с вярата си в Съдбата, в Светлината, дори и в Невъзможното.
Приветствам това оптимистично послание, Поете!
цитирайДори да си сянка под слънцето, с която дните си играят, ти получаваш стойност с вярата си в Съдбата, в Светлината, дори и в Невъзможното.
Приветствам това оптимистично послание, Поете!
rosiela написа:
Младене, СТРАХОТНО Е. МНОГО МИ ХАРЕСА, АМА МНОГО.
zemja написа:
Искам да вярвам... Цялата поетична творба е подчинена на вярата, че "нещо от мен ще остне".
Дори да си сянка под слънцето, с която дните си играят, ти получаваш стойност с вярата си в Съдбата, в Светлината, дори и в Невъзможното.
Приветствам това оптимистично послание, Поете!
Дори да си сянка под слънцето, с която дните си играят, ти получаваш стойност с вярата си в Съдбата, в Светлината, дори и в Невъзможното.
Приветствам това оптимистично послание, Поете!
Мъдро пишеш, харесвам такава поезия! Поздрави, от брега...
цитирайalhimik1 написа:
Много добро стихо, Мисана, с библейско звучене! Мъдро пишеш, харесвам такава поезия! Поздрави, от брега...
Да пребъдваш физически и ментално!