Постинг
25.09.2021 08:13 -
Фатално
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 496 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2021 08:14
Прочетен: 496 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 25.09.2021 08:14
В един фатален ден на ноември
баща ми умря.
Бяхме само тримата -
аз, той и Смъртта.
Килнат на стола (удобен)
и прежълтял,
гледаше той в Отвъдното,
аз пък бях с черен шал.
И Смъртта стоеше втренчена,
с нов редингот,
в неподшитото време
траурно
(на автопилот).
Бяхме тримата - заговорници,
всеки в невзрачен нюанс.
Панихидено в себе си молех се
за един реверанс.
Но Смъртта ми отказа безмълвно
и внезапно разбрах,
че сме три перпендикуляра
в точката
на последния страх.
мир на душата му. Жесток момент, но идва неизбежно. Поклон.
цитирайrosiela написа:
Младене, мир на душата му. Жесток момент, но идва неизбежно. Поклон.
В моя случай най-лошото беше, че той си отиде съвсем внезапно. Нямаше никакви телеграми преди това. За един мъж такава ненадейна смърт е пожелателна, но близките остават в истински шок.
Казал си необикновени думи, Мисана.
Дано ги чуе баща ти.
Светла му памет!
цитирайДано ги чуе баща ти.
Светла му памет!
zemja написа:
Поклон! Казал си необикновени думи, Мисана.
Дано ги чуе баща ти.
Светла му памет!
Дано ги чуе баща ти.
Светла му памет!
Баща ми много ми липсва. Той беше велик човек - Винченцо Мисана. Успя да намери лекарство против рака.