Постинг
17.09.2021 22:10 -
Сигла
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път
от спиците
до пълната развивка
на нещата.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път
от спиците
до пълната развивка
на нещата.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!
страхотно е.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!.
Връх!
Много правдивост, много мъдрост в това неголямо по обем стихотворение.
цитирайПремного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!.
Връх!
Много правдивост, много мъдрост в това неголямо по обем стихотворение.
rosiela написа:
Младене, страхотно е.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!.
Връх!
Много правдивост, много мъдрост в това неголямо по обем стихотворение.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!.
Връх!
Много правдивост, много мъдрост в това неголямо по обем стихотворение.